Испанско приключение – втора спирка: Аликанте!
Продължавам с обиколката из Испания. Толкова много има да се види, а тооолкова малко отпуска! Първата статия бе изцяло за подготовката по заминаването – многобройните часове ровене из сайтове и проучване на различните забележителности – може да я прочетете тук.
Преди да заминем към Аликанте посетихме и Мадрид – ако смятате да посетите столицата е хубаво да прочетете и тази статия – обещавам, ще ви бъде от полза.
Но сега е време да преминем към Аликанте. Аликанте е столицата на провинцията Аликанте. Тя е част от Costa Blanca, в която са разпложени едни от най-хубавите курорти по крайбрежието на Испания. Плажовете са с бял, много ситен пясък, а водата е кристално синя. Лично за мен Аликанте е място за почивка, тъй като забележителности много няма.
Да започнем от там как се придвижихме до Аликанте.
От България има няколко възможности за придвижване до Аликанте:
- С чартърен полет директно София – Аликанте, но цените тук са доста високи
- С полет до Валенсия (Уиз еър или Раян еър) и от Валенсия с автобус или влак до Аликанте. Пътят с автобус отнема около 2 часа и половина – малко по-бавно от колкото с влак.
- С полет до Мадрид (Уиз еър, Раян еър или България еър) след това с автобус, влак или самолет до Аликанте. Пътят с автобус е около 6 часа, пътят с бързоскоростен влак (300 км/ч) 2 часа и половина, със самолет е близо час.
Ние избрахме третия вариант, тъй като го комбинирахме с няколко дневен престой в Мадрид. Тъй като закупихме билетите с няколко месеца адванс еднопосочен билет Мадрид – Аликанте излезе 51 лв на човек. За сравнение полети имаше много, като най-евтиния беше около 65 лв на човек. Автобуси изобщо не търсихме тъй като пътя е много дълъг. Избрахме влака главно заради факта, че влаковете им са хубави, удобни и просторни, а и е бонус, че се движат с 300 км/ч. Гарата в Аликанте се намира на сравнително централно място и е близо до плажа (а именно там търсехме и хотел/апартамент).
Купихме си билети за влака в 16:55 от Мадрид до Аликанте – час на пристигане 19:25 – цена на човек 51 лв.
Слизайки на гарата се насочихме към изхода и към апартамента, който бяхме резервирали.
Както ви казах и в първата статия по подготовката, апартамента който бяхме наели беше страшен! Избрахме този CASA NUEVA EN RAMBLA CON GARAJE – aпартамента се намира на 5 минути пеша от плажната алея, 15 мин от гарата им и на 15 от автогарата. Не мога да ви опиша колко страхотен се оказа – огромен хол, нови мебели, напълно оборудвана кухня, 2 спални и 2 бани с тоалетни – всичко беше почти ново.
За 3 нощувки платихме 530 лева за 4 човека, което всъщност е 132,5 на човек за целия престой. Ако някога бихме се върнали в Аликанте, отново ще избера този апартамент.
Собственичката Андреа ни посрещна в същия ден, в който се настанихме и през цялото време отговаряше на въпроси в watsapp.
Към 20:00 бяхме в апартамента, оставихме багажите и бързо тръгнахме към най-близкия магазин. Тъй като същата вечер беше финала на Шампионска лига, а в апартамента се оказа, че има хубав голям телевизор, решихме да си останем вкъщи и да го гледаме. За наша радост испанския отбор спечели и успяхме да се нагледаме на еуфорията, която беше обгърнала Аликанте.
Магазини Carrefour express имаше почти на всеки ъгъл. Достатъчно е да отворите google maps и той ви насочва към най-близкия до вас. Обикновено работеха до 21 или 22 часа.
Денят за нас свърши и тъй като бяхме изморени се отправихме към леглата.
Ден втори.
Станахме към 9 и 30 сутринта и решихме да се отправим една от малкото (даже да не кажа единствената) забележителности, които си струва да се посетят в Аликанте – замъкът Santa Barbara – замъкът се извисява на привидно висок хълм Бенакантил (166 метра) и е една от най-големите средновековни крепости в Испания. Замъкът е построен на 3 нива, като в най-горното (Ла торета) се съдържат и останките от старата крепост строена през 14ти век. На второто ниво се намират най-важните зали в замъка – стражева сграда Куерпо де Гуардия, зала Салон Филипе II, парадна зала Патио де Армас и бастионът Балуарте де ла Рейна – всички тези зали са строени през 16 век. На последното ниво е и най-новата част от замъка, построена през 18 век – укреплението Ревелин дел Бон Репос.
Има няколко начина за достигане входа на закъка (върха на хълма). Ако се допитате до google maps, той ще ви прекара през централния път (който е и за автомобили) и се намира от другата страна на хълма. Другия вариант е да минете по крепостната стена – на картата по-долу съм показала къде е входа на стената и как се стига до нея от апартамента.
Третия вариант и този, който най-много харесахме е да се мине през малките тесни улички, които са пълни с китни заведения и автентична испанска атмосфера. Отново на картата съм показала откъде тръгнахме и до къде стигнахме.
Големият кръг в жълто всъщност представлява и частта с малките улички (и стълби разбира се). От последната стрелка тръгвате нагоре по пътеката, която ще ви отведе в подножието на замъка.
Както видяхте от горните снимки, уличките са мънички, тесни и много цветни. Лично на мен малко ми напомнят на Гърция. Щом стигнете края на тесните улички, ще излезете на пътя, водещ към замъка. Продължавате нагоре и неусетно ще стигнете до самия вход на крепостта.
Входът е както за пешеходци, така и за автомобили, така че внимавайте и се оглеждайте.
В началото още ще забележите и карта на местността. По нея може да се ориентирате коя зала къде се намира, къде има заведения за отмора или тоалетни за нуждаещите се 🙂
Казано накратко- вървите все нагоре докато не стигнете върха на крепостта. В първите 2 нива ще видите различните типове зали – стражева сграда Куерпо де Гуардия, зала Салон Филипе II, парадна зала Патио де Армас и бастионът Балуарте де ла Рейна са строени през 16 век. Най-новата част от замъка, построена през 18 век, е укреплението Ревелин дел Бон Репос.
Щом стигнете върха на замъка (качвате се през някоя от кулите) ще се качите на една доста широка площадка. Гледката от там е изключително красива. От едната страна се открива гледка към морето, а от другата към града.
След като приключихме с разглеждането на замъка тръгнахме да слизаме на обратно. Този път се върнахме по стената (един от двата маршрута за изкачване). По-долу може да проследите червената линия и откъде точно минава стената.
Тъй като вече бяхме изгладнели решихме да се насочим към някое от заведенията по главната улица Rambla Méndez Núñez – пълно е със заведения за бързо хранене от всякакъв ценови диапазон – има KFC, 100 Montaditos, барове за тапаси и италиански ресторант.
За любителите на малко по-изисканата и скъпа кухня по крайбрежната алея е пълно с ресторанти от всякакъв тип. Като цяло има толкова много и различни заведения за хранене, че определено няма как да останете гладни.
Ние се насочихме към 100 Montаditos – от предишното ми ходене в Испания останах с добро впечатление от този ресторант. Тип бързо хранене със 100 вида малки сандвичи, различни видове картофки, безалкохолни напитки и бира. Цената на сандвичите варира от 1 до 2 евро. Халба с бира струва 1,50 евро (може би най-евтината, която намерихме в Испания), чаша с кока кола 1,80 евро, пържени картофки с бекон и сирене чедър 2 евро. Като цяло 1 човек може спокойно да се наяде с 5 сандвича, картофки и бира. Разбира се, ние всеки път прекалявахме със сандвичите, тъй като искахме да опитаме колкото се може повече и не мисля, че имаше някой, който да не ми хареса.
Хубавото на заведението е, че не чакаш сервитьор да те обслужи. На всяка маса има менюта и листчета с химикал, на които записвате поръчката си. Пишете номерата на сандвичите, а срещу тях бройката им. Добавяте питиетата и картофки ако искате, отивате на бара, подавате поръчката на касиера и плащате. Напитките ви се дават на бара моментално, а с получената касова бележка се насочвате към „гишето“ за поръчки на храна. Подавате касовата бележка и срещу нея получавате един вид бъзър, който ще ви извести щом храната ви е готова (започва да свети и примигва, така че няма как да го пропуснете). Отивате, взимате си храната от същото място и започвате на нагъвате!
Щом бяхме доволно нахранени (даже малко прекалихме) се насочихме към плажната алея за разходка. Алеята е много красива, пълна с високи палми в единия край, а в другия край има гигантски 100 годишни фикуси – никога не съм си и мислела, че фикусът става толкова огромен и толкова красив – определено трябва да се види на живо.
Успоредно с плажната алея се намира и Марината на Аликанте. Пълна е с красиви яхти и спокойно може да се разходите сред тях.
Вървейки по плажната алея или по алеята на марината в посока Plaza Puerta del Mar, ще стигнете и до плажа – El Postiguet – страхотен плаж със ситен бял пясък, широка плажна ивица, ня която има както платени шезлонги с чадъри, така и места на които можете да си донесете свои. Покрай плажа е пълно с барове и заведения за хранене, та щом сте на плажа нито ще останете гладни, нито жадни. От плажа или по-скоро малко преди да стъпите на плажа се открива много хубава гледка към хълм Бенакантил и замъка Санта Барбара.
Разходката ни за този ден приключи. Насочихме се обратно към апартамента, като преди това минахме през магазина за да презаредим хладилника.
Ден трети
Този ден твърдо бяхме решили да го отделим за мързелуване по плажа. Станахме рано, рано – в 9 часа (което за почивка си е супер рано)- и се насочихме към плажа El Postiguet. Както и по-горе ви казах плажът е на има няма 5,10 минутки пеша от апартамента.
Стигайки до плажа веднага забелязахме, че има както свободна площ без чадъри и шезлонги, така и платена такава. Тъй като ние нямахме никакъв чадър, а определено не си носехме шезлонги в куфара с ръчния багаж, се насочихме към платената зона.
Цената на чадър бе 10 евро, а на шезлонг по 5 – комплект чадър с 2 шезлонга 18 евро. Работят на принципа като в България – намираш си шезлонг и чадър, лягаш и веднага от някъде изниква един човечец, на който плащаш и ти пуска касова бележка. Шезлонгите, за моя изненада, бяха много хубави – твърда пластмаса, с горна мека част, по която не залепва пясък и не се просмуква вода.
Времето беше на наша страна, слънцето печеше, а вятър нямаше никакъв. Лежейки на шезлонга и наслаждавайки се на хубавото време и на факта, че е делничен ден, а аз не съм в офиса, с Ян Биби Ян, стигнаме до прозрението, че единственото което ни липсва е по един хубав коктейл в ръка. Е не можахме да се преборим с тая мисъл, че близо до нас няма „капанче“, та станахме и се насочихме към едно от заведенията точно в началото на плажа.
Поръчахме си набързо по едно мохито (мъжете по една бира, че няма да се излагат с коктейли, я) и блажено се отпуснахме в правене на нищо. Цената на коктейлите бе по 7 евро, а бирата по 4. Е и този момент свърши и отново се дотътрихме до шезлонгите на плажа.
Пропуснах да ви кажа, че пясъкът беше изключително чист, бял и ситен. Истински рай за краката, ако не броим горещината. Водата беше да речем поносимо хладка. В началото бе студена (като при всяко първо влизане), но веднъж свикнеш ли ставаше доста приятна. Гледката от морето към хълма е много успокояваща и красива. Честно казано имах чувството, че ако не броим глада и жаждата мога да седя цял ден във водата и да се наслаждавам на красотата на Аликанте.
Освен, че плажната ивица е много хубава, водата е и много плитка. Подходяща е за деца, тъй като първите 4,5 метра ми бяха до коленете. От там постепенно си ставаше по-дълбока.
Е както споменах малко по-горе жаждата отново си каза думата. И то не за какво ами за коктейли. Най-хубавото е, че точно в този момент както си говорихме за коктейли като духче от бутилката се появи една дама с тъмен нюанс, която носеше на ръце огромна табла с чаши и крещеше на воля – Сангрияяяяя – е, точно това викане чакахме – привикахме я, видяхме големите 600 мл. чаши пълни със сангрия и плодове, чухме страхотната цена 5 евро и се изпълнихме със задоволство – плажът ни щеше да е завършен!
Сангрията или както го наричахме – компота, беше сравнително хубав – червено вино със спрайт, плодове и лед. Дамата периодично се връщаше (нямам идея от кое заведение точно излизаше), но точно когато превършихме първата партида с коктейлите, тя ни донесе нови.
Както ви казах този ден беше изпълнен с мързелуване, за това и пиенето си беше тежка задача. На долната снимка, ще забележите как след няколкото изпити коктейли вече имах необходимия брой сламки за така нужното и животоспасяващо изобретение….
Не е нужно да ви казвам, че прекарахме един ден изпълнен с почивка и коктейли. Към 17 и 30 се ориентирахме към прибиране, тъй като след много мързелуване все пак решихме, че е време да разгледаме малко и от централната част на града.
След 1 бърз душ и кратка 10 минутна почивка се отправихме обратно към плажната алея, от която се насочихме право към булевард Av. Dr. Gadea. През средата на булеварда има обособена пешеходна зона, която е изпълнена с палми, детски площадки и зеленина.
Вървейки направо по булеварда стигнахме до площад Plaza de los Luceros – Площадът се намира в голямо кръгово движение, а по средата има много красив фонтан. Тръгвайки наново нагоре по булеварда неусетно стигнахме и до Litlle stairs of Jorge Juan (Escalinates de Jordi Joan) – малките стълби на Хорхе Хуан.
Kачвайки се на върха на стълбите, на обособена тераса, се открива много хубава гледка към булеварда, от който дойдохме. Очите ни стигаха чаааак до морето.
След стълбите се насочихме по улица Calle Ronda De Castillo – която води до Castell De San Fernando – двореца на Сан Фернандо.
Може спокойно да влезете вътре, но имайте предвид, че има много стълби за изкачване. За съжаление този дворец е много малко познат на туристите, за сметка на Санта Барбара. За още по-голямо съжаление е осеян с графити. Първоначално като го видяхме отвън го помислихме за силоз за зърно…. Няма изобщо вид на дворец.
От двореца тръгнахме по една от малките улички към Plaza de Espana, на която се намира и арената на тореадорите.
Арената отвън представлява доста масивна кръгла сграда, в която не влязохме, тъй като беше доста късно. Точно пред арената има голяма статуя-монумент на тореадор с 5 бика, която всъщност се намира на Plaza de Espana.
Оттук решихме, че е време да се прибираме, тъй като бяхме изгладнели от обикаляне. Със сигурност не разгледахме всичко в Аликанте, но като цяло нашата цел бе главно почивка в Аликанте.
Това беше и последната ни вечер в града. На следващия ден заминавахме към последната ни спирка – Валенсия- за която ще ви разкажа в следващата си статия.
Ден четвърти
В последния ни ден, нямахме обиколка на туристически места, нито почивка (ако не броим спането до 11 почивка, разбира се). Станахме, стегнахме багажа и си казахме последно чао с хубавия апартамент на Андреа. Бяхме се разбрали с нея да ни извика такси, което да ни закара до автогарата, тъй като в 13:00 автобуса ни тръгваше от автогара Аликанте. Пътя от апартамента до гарата не е изобщо много – близо 20 минути пеша или километър и половина. Тъй като не ни се влачеха куфарите в най-голямата жега се качихме на едно такси. Цените на такситата в Аликанте са доста прилични – От апартамента до Автогарата ни излезе 4 евро.
Натоварихме се на автобуса и за последно си казахме чао с хубавия Аликанте!
От тук продължаваме към Валенсия!
#баситъпото