Испанско приключение – първа спирка: Мадрид!
Както разбрахте в предната статия (ако още не сте – прочетете я) подготовката за заминаването ни приключи и най-накрая дойде и уречения ден!
Станахме ние рано рано (към 04:00), тъй като самолета ни излиташе в 06:20 от терминал 2 на летище София. Съответно решихме най-късно в 5 да сме на летището, за да има време ако евентуално има забавяния да се наредим на опашката. По това време транспорта е изключително ограничен, затова се натоварихме на едно такси. Естествено опашки нямаше никакви и в 5 и 15 вече бяхме пред гейта за излитане. В 6 без 10 отвориха гейта за качване и малко след това вече бяхме насядали в самолета. Препоръчвам ви да си вземете някакви солети, кроасани и тем подобни за полета, тъй като ако решите да се храните в самолета, спокойно ще пръснете 20тина евро. За тези които се чудят – в самолета е позволено да се носи суха храна, а е забравено да се носят течности, надвишаващи 100мл.
След 3 часа полет, най накрая стигнахме и желаната дестинаия – Мадрид! Както ви споменах в предната статия, апартамента който наехме се намира в центъра в жилищна сграда без рецепция. Съотвено предварително бях обменила няколко имейла със собствениците, в които ми бяха обяснили как процедират относно даването на ключовете. Избирам си един прозорец от половин час между 14:00 и 20:00, в който някой ще ни посрещне пред сградата, за да ни покаже апартамента и да ни даде ключовете. Аз съотвено бях избрала по-късен час в 17:00 тъй като с Ян Биби Ян бяхме сформирали една програма, която по нашите джедайски сметки отнемаше цял ден.
Първата ни задача след кацането беше да намерим транспорт до централната им гара – Аточа. На Аточа трябваше да си оставим куфарите в помещението за складиране на багажи, тъй като няма как да ги оставим в апартамента толкова рано.
Има няколко варианта за придвижване от летището до гарата.
1) С влак линия C1 – Трансферирате се с шатъла до Т4 и трябва да хванете влак от Барахас до Аточа. Влакът е на всеки 30 минути.
2) С метро – Има 2 метроспирки на Т4 и Т1, Т2, Т3. Крайна спирка е Nuevos Ministerios (розовата линия) От там се прикачвате на сивата линия (Circular,номер 6) за една спирка до Cuatro Caminos. Oт тук сменяме на синята линия в посока Valdecarros като слизаме на спирка Atocha Renfe (обърнете внимание, че има две спирки – едната е Atocha, другата е Atocha renfe – не е фатално да слезете и на Аtocha, просто ще излезете точно пред самата гара).
3) С автобус и метро – хващаме автобус 200 с крайна спирка Avenida America (като излезете от сградата завивате в дясно и търсите спирката на автобус 200). Прехвърляме се на сивата линия (Circular) до спирка Cuatro Caminos и сменяме със синята линия в посока Valdecarros като слизаме на спирка Atocha (обърнете внимание, че има две спирки – едната е Atocha, другата е Atocha renfe – не е фатално да слезете и на Аtocha, просто ще излезете точно пред самата гара).
Тук може да намерите план на метрото в Мадрид и да се ориентирате по картата.
Ние избрахме вариант 3 – макар да звучи много дълго и сложно, всъщност изобщо не е. Билети се купуват от шофьора в автобуса. Влиза се единствено през предната врата и се излиза през задните. Билетът струва 1.50 евро – подавате парите на шофьора казвате му колко ви трябва (уно – 1, дос- 2, трес -3, куатро -4) взима ви парите, принтира ви ги и си ги взимате. Имайте предвид, че шофьорите приемат банкноти до 5 евро, в случаите когато закупувате билети на цена по-ниска от тази сума. Хубаво е да имате дребни пари в себе си, за да не останете изненадани.
В повечето автобуси има големи екрани, които ви показват къде се намирате.
Щом стигнете метрото (в случая че изберете придвижване с метро) трябва отново да си закупите билети. До входа на метрото има сложени доста машинки за билети с големи надписи на тях METRO – има няколко варианта за закупуване на билети – единични, за определен брой пътувания или за време. Имайте предвид, че една карта може да се ползва от няколко човека – следователно ако сте двама, трима или четирима спокойно си закупувате една карта със съответния брой билети и всеки влиза със същата карта (като се маркира индивидуално). Най-изгодно излиза така наречения им билет – Metrobus – билет за 10 пътувания с метро или автобус, без ограничение на броя спирки. Tой струва 12,20 € като се плаща и 2.50 € за самата пластика – тотал 14.70 € – като отново казвам – няколко човека могат да ползват 1 карта.
Щом стигнахме до Аточа се насочихме към стаята за съхранение на багаж (на испански CONSIGNA). Тя се намира в дъното на тропическата градина- вървите право към изхода и малко преди него в ляво от вас се намира залата. На входа минавате багажа си през скенера и го взимате от другата страна. Отварят в 05:30 и затварят в 22:20. Има 4 вида сейфове: Малък (small) – струва 3.10 евро за цял ден, среден (medium) – 3.60 евро, голям (big) – 5.20 евро и специален (special) – 10.20 евро. 2 куфара за ръчен багаж съвсем спокойно се събират в среден сейф.
Веднага щом влезете (и минете скенера) пред вас ще забележите няколко машини за плащане (снимка CONSIGNA 1). Избирате съответния език, с който ще ви бъде най-лесно, избирате размер на сейф (CONSIGNA 2) – плащате и машината ви принтира билетче с бар код. Oт там намирате сейф с желания от вас размер (букви и цвят от снимка CONSIGNA 2) гледате да е с отворена вратичка и си пъхвате багажа вътре. Щом сте извадили всичко необходимо и сте сложили багажа в сейфа, затваряте вратата и с картончето го заключвате (допирате го по средата на шкафчето). Имайте предвид, че с картончето можете да отворите само веднъж сейфа – следователно ако забравите нещо и се върнете да си го вземете ще трябва да си купите нов билет.
Оставихме багажа, денят е пред нас и нашето приключение започна!
За този ден бяхме направили една програма с Ян Биби Ян, която главно предвиждаше обхождане на парк Ретиро и забележителностите около него. Тук може да намерите маршрута зададен в гугъл мапс.
Излизайки от гарата (изхода точно след тропическата градина) се насочихме надясно към входа на парк Ретиро.
От там продължихме към дълбините на парка, разгледахме фонтана на падналия ангел, минахме и през ботаническата градина La rosaleda – лятото е много красива.
Малко след розовата градина има няколко заведения за хранене в парка. Тъй като ние бяхме доста гладни решихме да хапнем тук. Заведението не беше лошо, имаше пици, сандвичи и тостери и най-важното студена бира! За 1 пица, 3 тостера, 2 бири и 2 коли платихме 28 евро. Имайте предвид, че в Мадрид на повечето места в сметката имате добавени 10% такса за обслужване – което ще рече, че бакшиша е включен в сметката.
След като хапнахме, тръгнахме нагоре към Palacio de Cristal – оказа се много красива стъклена галерия. За дамите – да знаете, че вътре в нея има тоалетна 🙂
Oт там се отправихме към паметника на Алфонсо XII, който се намира покрай голямото езеро.
Минахме през къщата Casita del Pescador, като от тук продължихме през парка към метрото на Retiro. Целта беше да излезем от парка през подлеза на метрото. Изхода е точно до църквата San manuel y san benito.
Тъмните субекти на втората снимка, най-любезно ни попитаха дали искаме да си купим трева – ние най-любезно им отказахме и продължихме към подлеза – честно казано това си и стана доста срещана гледка в Мадрид.
След като разгледахме църквата се насочихме надолу по булеварда към Puerta de Alcala. Oт нея тръгнахме по булевард Calle de Serrano – след 400 метра стигнахме до Museo Arqueológico Nacional – отворен е от 9 и 30 до 8 часа – вход 3 евро – за съжаление беше в ремонт и не успяхме да влезем, но нека има и за следващия път.
До тук свършва първата карта и продължаваме към втората и остатъка от маршрута ни – фонтаните и Прадо.
Малко над историческия им музей се намира Plaza de Colon, а срещу него се намира и музея на восъчните фигури, в който ние не влязохме 🙂
Тъй като бяхме леко изморени решихме да се отбием в малките улички за да си намерим подходящо заведение за бира. Стигнахме до Plaza Vazquez de Mella, на която имаше няколко заведения. Седнахме в едното, поръчахме си кока кола, 2 бири, вода и коктейл, а сметката ни беше 18 евро – като отново имаше включени 10% бакшиш в сметката. С бирата ни поднесоха и чинийка с чоризо и някакви мини хлебчета, които така и не разбрах как се казват. Поседяхме, починахме и отново продължихме да обикаляме.
Продължихме надолу по булеварда към фонтана Сибелес, а в дясно от него се намира и общината на Мадрид, в която се намира Терасата на двореца Сибелес, или така наречената наблюдателница. В Двореца през 2007 г. се настанява Столичната община, но част от него е отстъпена на културния център Сентро-Сентро. За да се изкачите на наблюдателницата, се минава именно през този център, в който периодически се организират различни изложби и концерти. Работното време за посещение на наблюдателницата е сутрин от 10.30 до 13.30, и следобед от 16.00 до 19.00 – цена 2 евро на човек. Разбира се, ние уцелихме точно времето им за сиеста, така че не успяхме да влезем.
Минахме по средата към зелената площ между улиците и съответно разгледахме Apollo Fountain, като от едната му страна се намира и монумента на падналите герои, а непосредствено след него е и Фонтана на Нептун.
Продължавайки надолу по булеварда стигнахме парка Прадо и съответно музей Прадо – Прадо е музей в Мадрид, в който са изложени едни от най-значимите творби на изобразителното изкуство – Гоя, Веласкес, Рубенс, Рафаел, Ван Дайк, Тициан, Дюрер и мн. др. Отваря врати през далечната 1819 г. В буквален превод „прадо“ означава ливада или място за разходка и днес е истински крал на музеите на изящните изкуства в света. Това е един от най-посещаваните туристически обекти не само в Мадрид и Испания, ами и в целия свят.
Вход 14 евро – отворен е от 10:00 до 20:00 часа като е безплатно последния час от работното време. Оставихме го за друг ден тъй като бяхме доста изморени, а и беше време да се насочваме към апартамента, който бяхме наели.
Върнахме се до Аточа, взехме багажа и се насочихме към апарамента. От гарата до апартамента са около 15 минути пеша, като се минава главно през пешеходни улици. Имайте предвид, че повечето улици бяха с по-голям наклон и малко се поизпотихме с багажите докато стигнем апартамента, но в крайна сметка бяхме там навреме.
Отвън ни чакаше един младеж, който говореше английски доста добре и който ни настани в апартамента. Както споменах и в предната статия – оказа се доста хубав.
Настанихме се, открихме най-близкия магазин – 200 метра в посока метрото Tirso de Molina имаше LIDL, напазарувахме си, хапнахме и така приключи първия ден за нас.
Този ден беше отреден за Кралския дворец и забележителностите около него. Станахме около 9 и 30 и в 10 бяхме готови за излизане. Имахме среща с Ян Биби Ян на Plaza de Espana в 11, като от там щеше да започне обиколката на двореца. Решихме да вървим до там, тъй като пътя минава през централната част на Мадрид, а все още не бяхме разгледали нищо от нея.
Тръгнахме към Tirso de Molina и от там през уличките към Plaza Mayor.
Повечето улички са малки, пешеходни и с хубави сгради. Пътят от апартамента до Plaza de Espana отнема около 25 минути, но тъй като не бързахме, а и спирахме за снимки ни отне малко повече. След около 40 минути стигнахме до мястото на общата среща.
На Plaza Espana има хубав парк с голям фонтан, зад който се скрива паметника на Дон Кихот и Санчо Панса
Насочихме се към Храма на Дебод, който беше и първата ни дестинация от програмата. Той представлява египетски храм приместен в Мадрид – Автентичният египетски храм е бил построен близо до свещения остров Philae и е посветен на Амон и Изида. С построяването на Асуанската язовирна стена в периода от 1960 г. до 1970 г. много исторически важни постройки в Египет са били застрашени от наводнение. Испански инженери са помогнали на египетското правителство да премести важните монументи на безопасни места. През 1968 г. Египет дарявя една от своите забележителности – Храмът на Дебод на Мадрид като благодарност за оказаната помощ.
Вход: Свободен.
Раб. време: Вторник-петък: 10.00-14.00 ч. и 18.00-20.00 ч.
След него продължаваме към Манастир Енкарнасион – работно време – вторник до събота: 10:00 – 14:00 / 16:00 – 18:30 – вход 6 евро. В този ден имаше религиозна процесия и влизането беше забранено.
От него се насочихме към Театро Реал – след това излязохме на Plaza de Oriente, който ни отведе до Кралския Дворец – Площта му е 135 000 квадратни метра и разполага с около 2800 стаи. Вход: 10.00 евро; Работно време: 10.00-20.00 ч. – от тук можете да проверите дали няма да се провежда някакво тържество и да е затворен двореца в деня ви на посещение.
Преди да влезем в двореца минахме през Градините на Сабатини, които са точно до него – красива градина с гледка към двореца – разходете се из нея и се наследете на красотата на природата и на самия дворец.
От там се насочихме към касите за закупуване на билети – пред тях имаше 2 разделения – едното за хора с предварително закупени електронни билети, другото за хора без билети – опашката за хора без билети беше около 50тина човека и щеше да отнеме около 30тина минути да влезем. Опашка за хора с електронни билети нямаше никаква. Съответно извадих телефона, влязох в сайта на двореца, избрах 4 билета, платих ги с дебитна карта – отворих PDF-a и минахме за не повече от 5 минути. Минахме през скенер за чантите, сканираха ни и билетите и обиколката започна.
Първо влязохме в двора на двореца (зад високите решетки, които иначе пречат на хубавата гледка), като от там се насочихме към входа на самата сграда. Двореца е страхотен! Всяка стая е различна и изключително красива. В самите стаи не може да се снима, за това се насладете на видяното.
Точно до двореца се намира и катедралата Catedral de Santa Maria la real de la Almudena – входа в Катедралата е свободен, а входа за музея е 6 евро.
След като приключихме и с катедралата се отправихме в посока към Пласа Майор. От надвисналите облаци на предната снимка се вижда, колко близо е да завали. Е не се и разминахме с малко дъжд. Тъй като бяхме и огладнели се насочихме към едно малко заведение в тихите улички – седнахме отвън под чадърите (дъжда си беше летен, така че нямаше да ни намокри много) поръчахме си бургери, пилешки крилца, хумуси и всякакви други вкусотийки – по едно време масата ни свърши и се налагаше да пренареждаме.
След като хапнахме и пийнахме доволно продължихме към Пласа Майор. Мога определено да кажа, че това е едно от любимите ми места в Мадрид! Атмосферата е страхотна, сградите са красиви и живописни – връщахме се няколко пъти следващите дни до същото място.
Oт там се насочихме към Пуерта дел Сол – мястото на нулевия километър на Мадрид – времето започна да се оправя и облаците се бяха поразсеяли – тук винаги бе пълно с хора, колкото и пъти да се връщахме.
Беше станало около 6 часа и решихме, че е време да се приберем да си починем и да излезем отново вечерта. Тук макар часовата разлика да бе само 1 час с България, тъмно ставаше чак към 22 часа – и то края на май месец.
Нощите тук са изпълнени с много хора, пълни заведения и много глъч. Вечер се поразходихме на обичайните места – Пласа Майор, Пуерта дел Сол и малките тесни улички.
ТРЕТИ ДЕН
Третия ден беше най-дългоочаквания ден за гаджето – трябваше да посетим Estadio Santiago Bernabéu – стадиона на Реал Мадрид.
Стадионът се намира далеч от центъра и до него се стига най-лесно с метро. Качихме се на Tirso de Molina и слязохме на Tribunal – стадиона се намира на тъмно синята линия – от Tribunal се насочихме към спирка Santiago Bernabeu. В метрото е много лесно да се насочите към посоката, към която пътувате – преди всеки вход има големи табели, които посочват към кои спирки води съответното влакче – просто намирате вашата спирка и се насочвате към съответния вход.
Ето отново линк към картата на метрото.
Слязохме на спирката на стадиона и се насочихме към касите – нямахме предварително закупени билети, а опашката минаваше доста бързо – за около 10 минути се сдобихме с 2 билета – всеки по 25 евро.
Насочихме се към входа (има табели, упоменаващи къде е той) като първата част от тура включваше гледка от най-виското разположените трибуни.
Oт там се върнахме няколко етажа по-надолу и продължихме с така наречената музейна част – в нея са разположени всички купи от създаването на клуба досега, екипи, топки и всякакъв вид трофеи като цяло. За феновете на футболния клуб тази част е много въздействаща.
От там ни насочиха да разгледаме VIP залите за наблюдение на футболните мачове, различните сектори на стадиона, поседяхме на резервната скамейка, а от там се насочихме към съблекалните и на последно място минахме през един импрозивиран автобус, в който се чувстваш част от състава на Реал Мадрид. Определено си заслужиха 50те евро, които оставихме!
Съвсем случайно докато бяхме на стадиона, изпробваха музикалната система дали работи добре и ни посрещнаха с химна на Шампионска лига
След като приключихме с посещението на стадиона отново се върнахме към метрото и се насочихме към Пуерта дел Сол. Тъй като беше станало обяд седнахме в едно от заведенията в района за да хапнем по една испанска паеля. Заведението се намира точно до една от най-прочутите чурерии в Мадрид –Chocolateria san gines – и там ядохме чуроси, ама малко по-късно за тях.
След като хапнахме и бяхме презаредили батериите се зачудихме на къде да продължим – единия вариант бе към Прадо – Тъй като ние не сме големи фенове на изобразитеното изкуство решихме да го пропуснем. Все пак се разходихме до музея.
Зад музея се открива прекрасна гледка към църквата San Jerónimo el Real – католическа църква от 16 век. Не успяхме да влезем да я разгледаме отвътре тъй като имаше сватба и не беше удобно, но пък направихме много снимки отвън.
От тук решихме да се върнем обратно в апартамента за да починем и да имаме сили да излезем отново вечерта. Тръгнахме към фонтана на нептун и от него продължихме по Plaza de las Cortes. В дясно ще забележите огромната сграда наподобяваща софийската съдебна палата – Congreso de los diputados – тяхното народно събрание.
Вървейки по големия булевард неусетно ще стигнaхме до Пуерта дел Сол – малко преди него в ляво от нас намерихме и музея на хамона – Museo del Jamon – в него може както да видите стотици видове хамони, така и да ги пробвате.
Стигайки до Пуерта дел Сол, се насочихме към апартамента за кратка почивка – минахме отново през LIDL да презаредим хладилника с бира и приятно уморени се насочихме към дивана.
За вечерта нямахме никакви точно определен планове – едиствено знаехме, че ще се разходим отново по любимия ми площад Plaza Mayor и ще минем през Chocolateria san gines за да изядем по едни чуроси. Имайте предвид, че около Plaza Mayor има много малки магазинчета пълни със сувенири на нормални цени – от там ние закупихме всички мадридски подаръци.
От Plaza Mayor се насочихме към така известните чуроси – ако застанете с лице към красиво изрисуваната сграда на площада ще видите, че в дясно от нея има изход – тръгвате по него надолу по стълбите, пресичате улицата и след 100 метра ще видите опашката за чоколатерията – колкото и пъти да минавахме от там винаги имаше хора, но всички минаваха много бързо.
Поръчката в заведението става, като минете първо през касата – нареждате се на опашката (поглеждате към менюто) поръчвате на момичетата каквото пожелаете (говореха и английски), плащате и те ви дават касова бележка. От там си харесвате маса, няма значение дали отвън или отвътре и след секунди при вас идва сервитьор – давате му касовата бележка и той ви носи поръчаните неща. Не забравяйте да си поръчате и вода с шоколада и чуросите, тъй като са много сладки. За 2 порции чуроси с шоколад и минерална вода платихме 10 евро. Бяха много вкусни и много, много сладки 🙂
Тук е времето просто да се разходите из оживените улици – пълни са с хора от цял свят, на всеки ъгъл има нов артист и всеки представя различно изпълнение. За нас това беше и последната вечер в Мадрид, за това обикаляхме докато ни издържаха краката.
Четвърти ден
Това беше и последния ни ден в Мадрид, или по-скоро полуден – влака ни заминаваше от Аточа към Аликанте в 17:00.
Станахме сутринта, стегнахме багажа и се отправихме към Аточа – трябваше да си оставим куфарите отново в багажното помещение за да не ни пречат цял ден. Нямахме никакъв план за целия ден – първо се насочихме към Кралската ботаническа градина, която се намира точно до музей Прадо – пълна е с растения от цял свят и е прекрасно място за разходка. Входа мисля че беше 3 евро. Вътре можете да прекарате както няколко часа, така и цял ден.
След като разгледахме ботаническата градина се отправихме към Gran Via – беше последния ни ден и напълно подходящо време за пазаруване в Primark – много го харесвам този магазин – супер евтин, огромен и направо невъзможен за обикаляне. Там дрехите започват от 2 евро нагоре. Напълнихме 1 торба с дрехи и подаръци и тъй като имахме още няколко часа за убиване, се насочихме към Puerta de San Vicente. Отне ни около 30тина минути да стигнем до там.
Вървейки надолу по булеварда, успоредно с реката стигнахме и до входа на един от най-расивите паркове в Мадрид. Останах меко казано впечатлена! Огромен парк в задния двор на двореца. Изпълнен с много зеленина, красиви фонтани и няколко изключително наперени пауни.
Тъй като парка се намира близо до гара Principe Pio, съответно и метростанция Principe Pio, се насочихме към нея. Качихме се на тъмно синята линия (номер 10) до спирка Tribunal, от там се прехвърлихме на светло синята посока Atocha Renfe.
Взехме си бажага и се насочихме към входа за влаковете, като първо минахме и през скенер (същия като на летището). Пред платформите за влаковете има големи екрани, които посочват всеки влак от коя платформа тръгва. Щом изписа номера на платформата се насочихме към съответния вход и една любезна дама провери билетите ни (отново като при влизане в самолет). Намерихме вагона посочен на билетите ни и съответно и местата, които бяхме избрали при закупуването на билетите.
Тук приключи и първата част от екскурзията ни. Качихме се във влака за Аликанте и устремено с 300 км/ч се насочихме към втората дестинация.
Тук може да прочетете за нея – АЛИКАНТЕ
Tук може да прочетете бонус темата ни за Толедо.
Хаштаг#Баси тъпото