Един ден в Югозападна България!

Един ден в Югозападна България!

Ама мноооого обичам почивните дни! Особено когато са хубави, слънчеви и определено времето е на наша страна. Така беше и предния понеделник (23.05). Почивен ден, няма работа, няма ангажименти. Е станахме сутринта (бяхме на гости в Дупница) и решихме, че така и така времето е хубаво, защо да не се разходим в Югозападна България. Тъй като аз съм от другия край на страната, тази част ми е малко необятна. Никога не бях посещавала Мелник, Рупите, Самуиловата крепост, Роженския манастир и т.н. Е и заради това гаджето реши да ме разходи из неговия край. Станахме рано към 9 и при мен започна голямото чудене какво да си облека. Спрямо времето предните дни…. не бях сигурна, че е добре да изваждам летните рокли. Да ама като знам, че отиваме още по- на юг, реших, че ще е топло. Сложих една рокля, обух летните сандали, ама за всеки случай си прибрах аз едни по- плътни дрехи в торбичка, да има, колата ще ги носи, а не аз! Качихме се в колата и Сашо каза, отиваме първо в Мелник! Викам си – ами добре, аз днес съм пътник! Няма да правя планове, няма да ровя за информация, качваме се и където и когато стигнем.

Заредихме бензин и се отправихме по магистралата. Пътя хубав, гледката страхотна, всичко добре, ама след Благоевград магистралата свършва. Е нищо продължаваме си ние надолу и се отправяме към първата ни дестинация – Мелник!

Пътя минава през малки китни селца и накъдето погледнеш пълно с лозя. Ето откъде го правят това, толкова известно вино!

Е влизаме в Мелник, караме все направо и стигаме главната улица. Паркираме сред всички останали коли и се отправяме към първата ни разходка. Ух, а времето! Добре, че си сложих рокля и сандали! Такова хубаво и слънчево време, че щеше да е грехота да съм със затворени обувки и дълги дрехи. Мелник изглеждаше точно както и в представите ми. Хубави къщички, малки калдъръмени улички и пълно с китни заведения,които те подканват да си поседнеш и починеш под жаркото слънце.

Продължихме да вървим из главната им улица, като следвахме табелите за Кордопуловата къща. По пътя ни беше пълно с възрастни хора, които продаваха от своето домашно приготвено вино сорт Широка Мелнишка. Решихме, че на връщане ще спрем и ще си купим някоя и друга бутилка.

След малко вървене и любуване на красивите сгради и гледки стигнахме и до известната Кордопулова къща. От далеч си личи, че по-време на изграждането на къщата, собствениците и са били изключително заможни! Построена е (и вградена) в пясъчните сипеи на планината. Определено се извисява величествено над целия град и гордо показва историята си.

Още със самото влизане в къщата и усещаш духа на възрожденската фамилия, живяла и бранила някога собствеността си. Къщата е изключително умно проектирана и строена! Oстанах изумена от различните начини, по които можеш да избягаш в гората, да се скриеш в тайна стая или да напуснеш къщата съвсем незабелязано…. Определено са помислили за всичко!

След като обиколихме двата жилищни етажа на къщата, слязохме и към избата им. А каква изба само! Прокопана в скалата, с няколко тунела и при пълен капацитет може да приюти до 300 тона вино за отлежаване! Определено е нещо, което трябва да се види! На излизане от избата и от къщата всеки може да дегустира от виното, което се произвежда там на място и при желание да си закупи бутилка. Е и ние решихме да пробваме едно, второ, трето 🙂 Най- ми хареса червеното вино сорт Широка Мелнишка. Изключително приятно на вкус, сладко, нетръпчиво и с лек примес на опушени бъчви. Веднага си купихме една бутилка!

След като приключихме с обиколката на къщата се отправихме отново към сърцевината на центъра и се разходихме из калдъръмените улички. Влязохме в местната църква, накупихме си сувенири за спомен от местните магазинчета и както бяхме обещали се спряхме пред един дядо да пробваме и неговото вино. А какво вино само! Типично за района сладко и с много особен аромат. Човека надълго и нашироко ни обясни как го прави, къде е къщата му и накрая като ни каза, че литъра е 4 лева, направо ни скри шапката (700 мл. в Кордопуловата къща беше 10 лв.) Купихме си една бутилка от литър и половина, казахме си довиждане с по една голяма усмивка и поехме към колата.

От тук продължихме към следващата дестинация – Роженския манастир !

Най-големия манастир в Пиринска Македония, който съществува от 13 век. Разбира се е възстановяван няколко пъти, но днешния му облик е сравнително запазен. Природата около манастира е страхотна. Накъдето погледнеш планина! Вътрешния двор е богато засаден и много добре можеш да си починеш на някоя пейка и да се наслаждаваш на спокойствието, което се излъчва от всеки камък и тревичка.

Любопитното в местността е гроба на Яне Сандански, който е погребан на 200 метра преди манастира, точно пред църквата Св. св. Кирил и Методий, която е строена по негова инициатива в началото на 20 век.

Насладихме се и на тази красота (манастира), отново си купихме магнитче и се отправихме към колата за следващата ни дестинация –  Рупите  и къщата на Баба Ванга.

За Рупите, мога много да ви разкажа. Изключително красива местност, със страхотен парк и поддържани градини, но най-вече чувството, което усещаш и емоциите, които съпреживяваш няма как да се опишат!

В местността са запазени къщата на Баба Ванга, която е превърната в музей и църквата, която е построена по нейна инициатива. Интересното за тази църква (или по скоро храм) е това, че той не е признат от православната ни църква, поради факта, че не е строен според правилата им. За баба Ванга е било важно църквата да бъде дом на всички хора, независимо от тяхната религия. Въпреки факта, че не е православна църква, тя все пак е посещавана от хиляди туристи всяка година.

Най-много ме трогна изложбената зала със снимките и предсказанията на пророчицата. Няма как да ви опиша какво изпитах, затова е добре всеки един от вас да я посети. Толкова хубави снимки направих, че направо не знам как мога да отделя само една или две. Но ето една, която ме трогна много.

Приключихме и с тази обиколка и след кратка почивка се отправихме отново към колата, като разбира се отново не пропуснахме да си купим нещичко. Този път беше смокинова ракия. Май от цялата работа излиза, че със Сашо сме големи пияници 🙂

Продължихме си по пътя и се отправихме към Самуиловата крепост.

Още една спирка с голяма историческа символика. Щом стигнахме до там първото, което видяхме бе един страхотен парк! Направо не мога да повярвам как места като това, не са популяризирани. Природата беше страхотна, малки пейки покрай реката и най-вече една страхотна, спокойна обстановка.

Минахме през този парк, качихме се по един мост и около две минути се забавлявахме с един голдън ретрийвър (супер сладък), който беше изключително уплашен от моста! Не съм виждала по-радостно животно от това, веднага щом стъпи на солидна земя!

Е стигнахме до входа, купихме си билети за крепостта и се отправихме нагоре по стълбите. Малко по-нагоре, пред нас се показа величествената статуя на Цар Самуил, която гордо продължава да брани българската земя. От там до самата крепост има два пътя. Единия е екопътека през гората (около 10 минути пеша), а другия обикаля около самата крепост и е с плочки. Това, което много ме зарадва бе, че пътя бе напълно проходим за инвалиди, а на стълбите бяха поставили външен асансьор, така че всеки да успее да посети крепостта.

Вървейки нагоре, със Сашо се опитвахме да си представим как е възможно на тоя баир да се сражаваш и да носиш по 50 кила на гърба си. А в днешно време се уморяваме като изкачим 20 стъпала. Е стигнахме и до крепостта и се качихме на наблюдателната кула, която е била в най-високата част на хълма. Днес е изградена от бетон, но все още се виждат останки от основите и, навремето, когато е била каменна.

На самата кула е изградена и 360 градусова тераса, от която се виждат 3 държави- България, Македония и Гърция. И това си струва да се види, само и само за да попиеш от историята и красотата на местността. На връщане отново се спряхме на една от пейките покрай реката за да починем и послушаме тихия, ромолящ звук на водата. Там бих останала и цял ден, ако вече не бях толкова прегладняла от голямото ни приключение.

Последната спирка от обиколката ни беше Сандански.

Единствено в Сандански бях ходила веднъж, но така или иначе нищо не успях да видя, поради причСанданскиината, че бях там на 8ми декември (сами разбирате, че разходките не бяха основната ни цел). Е паркирахме колата в една уличка близо до центъра и се спуснахме в поредната разходка. Като приоритет ни беше яденето! Първо да хапнем, пък тогава да обикаляме. Седнахме в едно много хубаво и китно ресторантче, в една от пресечките на центъра и настана голямото гледане на менюто. А аз да ви кажа цял ден си мисля как по тия хубави планински местенца, правят страхотна печена пъстърва. И цял ден си мисля за прясно изпечена такава. Щом видях, че я има в менюто направо подскочих от кеф! Поръчах си една и не знам дали защото бях много гладна или защото самата риба беше страхотна, но по-хубава пъстърва не бях яла. Изключително крехка, много добре изчистена и овкусена и перфектно изпечена, направо да си оближеш пръстите. Сашо си хапна обичайните 3 кюфтета с гарнитура (и в гурме ресторант да отидем, пак кюфтета ще яде) изпихме по една студена бира и предоволни продължихме към парк Свети Врач.

СанданскиПфу а какъв хубав парк! Останах страхотно впечатлена от парка. Много добре поддържан, с красиви фонтани и страхотни малки мостчета. А хората бяха навсякъде! Безброй деца тичаха, заблудени туристи обикаляха и се снимаха (малко като мен де) и най-вече отвсякъде се чуваше много смях. Не знам дали беше заради хубавото време, но всички бяха весели и определено се наслаждаваха на отминаващия ден. Е денят идваше към своя край и решихме, че е време да се отправим обратно към Дупница.

Прибрахме се леко уморени, но пък с много енергия от хубавото време и натрупали много приятни спомени от този прекрасен ден в Югозападна България!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *