Тази неделя бях на погача. По стар български обичай на погача на бебе (40 дни от както се е родило) се събират приятелките на майката и ядат само сладки вкусотийки, за да е все така сладък живота на малкия бебок. Както е вече известно аз много обичам да правя вкусни и калорични десерти. И този път не можах да изневеря на себе си, затова и решиш да направя традиционните мъфини „Червено кадифе“ като добавя малко син цвят в глазурата, тъй…
Лято е! Най-накрая! С тия ниски температури, направо се бях отчаяла! Щом дойде и хубавото време всеки започва да мисли за почивки и екскурзии. Е и с нас се случи същото. Решихме, че следващата ни почивка ще бъде в Рим – град с много история, много камъни и както по-късно установихме много, много стълби. Купихме си билети от Раян Еър – ранните полети – излитане от София в 06:40, а на връщане от Рим Чампино в 08:00, като полетът продължава…
Най-обичам в неделя да си похапна нещо сладичко! Още повече пък, ако сладичкото става бързо и е мнооого вкусно! Тази седмица реших да приготвя едно много лесно шоколадово суфле или така наречената лава торта.
Малко преди Великден, реших да пробвам още една нетрадиционна рецепта. Всички знаем, че този празник няма как да мине без 2,3 козунака и именно затова реших да ви покажа едни козуначени кифлички. Както и при козунаците, времето за направата му ще е около 3 часа, тъй като на няколко пъти ще трябва да го оставим да втаса.
Пролетта настъпи! С нея и желанията ми за готвене на сладки вкусотийки се усилиха (нищо, че ме е налегнала пролетната умора). Много ми се хапваше чийзкейк и като знам, колко време отнема и колко мъки, реших да ви покажа една много лесна, но същевременно много вкусна рецепта 🙂
Както на всички ни е известно, понякога има дни, в които ама хич ниле ни се излиза. Особено в неделя вечер…. Така хубаво и топло е у дома, че няма сила, която да ме изведе навън. Да де, ама идва време, в което глада надделява. След ровене в хладилника установяваме, че имаме продукти за гьовечета, но пък нямаме хляб… И тук идва новото ровене – оказва се, че имам всичко нужно за няколко горещи, домашно изпечени пърленки
Дойде ред и на картофите. Ама хич не ни се хапват мусаки и други манджи ала картоф, та реших да направя една испанска тортиля, на която ме научи една моя испанска съквартирантка от времето ми в университета. Тортилята като цяло не е трудно ястие, но отнема време – беленето и рязането на картофите е най досадната работа, а случайното пръскане на горещото олио по време на пърженето е най-неприятната!
Стане ли декември и започва подготовката за голямото ядене. Стане ли 24 декември започва и самото голямо ядене… тази година реших да направя една хубава медена къщичка (като джинджифиловите, ама без джинджифил). Няма да ви лъжа, правих я няколко дни. Изобщо не е толкова лесно, колкото изглежда. Едната вечер пекох стените, а на другата я сглобих и украсих.
Тази събота и неделя бяха изпълнени с творчески занаяти. От направата на разнообразни коледни играчки, рамки за снимки и всякакви други картини, та чак до направата на торти. Дойде ред и на тази така прочута френска селска торта. Прави се изключително лесно и тъй като някакси ама хич не ни се правеха блатовете (на мен и Янчето), решихме, че е най-добре да си ги купим, пък крема от нас!
Тази седмица имах гости. И както традицията повелява, трябваше да им направя някакъв страхотен десерт. Е разбира се, не мога да направя нещо, което вече са хапвали, така че реших да си измайсторя нещо. Да ви кажа, измишльотината ми стана страхотна! Ето и нужните продукти за крем „Черно и бяло“:
