Станахме сравнително рано около 09:00, като решихме първо да посетим басейна на хотела на покрива. Басейнът е малък, има 10тина шезлонга, а на входа ти записват стаята и ти дават кърпа, така, че няма нужда да си носите своите. Гледката обаче е страхотна! От едната страна в далечината се виждат всички небостъргачи към района на Бурж Калифа, а от другата Бурж Ал Араб и атракционите в района. Постояхме около 1 час на басейна и решихме да се отправим към първия ни ден в Дубай!

Първата ни спирка беше разходка до острова с палмата. Бях проучила предварително как трябва да стигнем до там, но все пак реших да попитам на рецепция. Момчето на рецепция ни даде една карта, на която подробно ни написа, на коя спирка на метрото да слезем и кой трамвай да хванем, така че да стигнем до Монорелсовото влакче, което минава през целия остров.

Щом слязохме от трамвая, трябваше да преминем през надлез над булеварда, който излизаше в паркинга на Монорелсовото влакче, а от там с много табели беше написано как да стигнем до него. Надлезът  беше климатизиран и направо не ми се излизаше от него J

Веднъж щом стигнахме до самото влакче, беше ред да използваме първия от ваучерите ни- двупосочен билет на влакчето струва 26 дирхама, но с ваучерът купихме един билет за двама човека.

Качихме се на прословутото влакче и то започна с умерена скорост да се движи през острова. Гледката беше хубава. Синя вода, китни плажни къщички и страхотно време, а в далечината великолепната гледка на хотел Атлантис.

Слязохме на последната спирка и се разходихме около хотела. За съжаление няма как да се разходиш из самия остров, тъй като всички имоти са частни и затова бързо се отправихме към влакчето и към следващата актракция.

Качихме се отново на метрото и се отправихме към Дубай Мол с аквариума и подводната зоологическа градина. Слязохме от метрото и за моя радост хората са построили един дълъг климатизиран тунел, така че директно от метрото да се влезе в мола. Около 13:30 бяхме в мола, разходихме се малко из него (отново е толкова огромен, че ако човек иска да разгледа всички магазини два дни не му мърдат), хапнахме и решихме да се отправим към Аквариума и подводната зоологическа градина.

За тях отново имахме предварително закупени  ваучери от книжката, така че с един билет влязохме двама човека. Ами какво да ви кажа за аквариума – красота – чувстваш се в един друг, подводен свят- по-различен и по-приказен. Оказа се, че зоологическата градина е на следващия етаж, отправихме се на там и ни отне около 40 минути да я разгледаме. Беше пълно с разнообразни рибки, земноводни и влечуги, някои от които живеят само в пустинята. На нас ни хареса!

След като приключихме и с този атракцион, решихме да се отправим към така очакваната най-висока сграда в света. Тъй като бяхме с ваучери, а те имаха часови ограничения, решихме да се качим в 16:30. Опашка, разбира се, имаше! Но ние предвидливо си бяхме закупили билети с фаст трак и директно влязохме в сградата. Започна се едно вървене през тунели, обсипани с любопитни факти за сградата, снимки от преди, по време и след завършването на строежа.

От там се отправихме към асансьора. За секунди се изстреляхме към върха и бяхме приветствани от дружелюбни служители, които ни насочиха към прозорците. Ах, гледка! Верно пустиня, ама голяма пустиня пълна с огромни луксозни сгради. Пообиколихме всички страни, нагледахме се, наснимахме се и решихме да слизаме надолу. Тъй като имахме включени във ваучера безплатно кафе(капучино) и мъфин (авантаджии), се отбихме до кафето по пътя на слизане. Седнахме, хапнахме по един мъфин, изпихме по едно капучино и си починахме, тъй като се оказа, че сме повървяли доста.

     От тук имахме време да се разходим из мола (пак ЛИ?? Вие 4 дни в мола ли сте спали), да се нагледаме на красотите му и да пръснем малко пари из магазините му. Накрая се отправихме към прословутите пеещи фонтани. За наш огромен късмет успяхме да намерим една празна пейка точно до езерото и с голяма умора седнахме на нея. Първата песен, която ние хванахме беше Трилър на Майкъл Джаксън. Беше невероятно! Силната музика, примесена с емоционалните движения на водата, страхотната атмосфера и застиналите хора, които гледаха като омагьосани, бяха изключително опияняващи и успокояващи. Имах чувството, че мога да седя там с часове и просто да наблюдавам водата.

След известно време, решихме, че е време да се отправяме към хотела. Минахме през карфур отново за презареждане на хладилника и бавно се отправихме към стаите. Няма да ви казвам колко успокояващо ми подейства един хубав топъл душ, последван от чаша уиски. В крайна сметка в края на деня телефонът показваше, че сме изминали близо 26 км в ходене… Заслужаваше си!

 

Следващият ден бе отреден главно за водния парк Wild Wadi. Отново станахме към 9 и тъй като паркът се намираше сравнително близо, решихме да отидем с такси, а не с градски транспорт. Хванахме си едно такси директно от улицата (тези, които се намират пред самия хотел, са „луксозни“ и са доста по скъпи), като накрая заплатихме 10 дирхама. Отново имахме ваучер за парка и с един билет за 290 дирхама, влязохме 2ма човека. Бях чела доста за самия парк предварително, като на повечето места пишеше, че без аква обувки няма да те пуснат. Е нищо такова нямаше. Дори на повечето от актракционите ни караха да ги сваляме, защото пречели на сцеплението с водата. Имайте предвид, че на повечето пързалки ще ви накарат да свалите всякакви синджири, обици и гривни, пак поради причината със сцеплението, затова по-добре не ги взимайте изобщо.

Почти целия ден бяхме в парка, беше страхотно! Хем имаше много пързалки за покачване на адреналина, хем можеше да си лежиш спокойно върху голям пояс и да си плаваш необезпокояван. Гледката от парка също беше страхотна. Виждаше се дълга ивица с частни плажове а право пред нас единственият седем звезден хотел в света Бурж Ал Араб.

Късният следобед решихме, че е време да си ходим, защото предварително бях резервирала вечеря с корабче от Xclusive cruise (отново с ваучер).

Прибрахме се в хотела, оправихме се (сложихме хубавите дрехи) и се насочихме към марината. Отново стигнахме до там с метро – спирка Dubai Marina, повървяхме 200 метра и бяхме на самата крайбрежна улица. Дори само разходката по брега беше хубава. Полъхваше лек ветрец (това да не ви заблуждава, отново си беше топло) и животът кипеше във високите небостъргачи по брега. След известно лутане из марината, стигнахме до офиса на фирмата и решихме за всеки случай да попитаме къде се намира самата яхта. Оказа се, че сме на 50 метра от нея. На яхтата ни питаха за името от резервацията, дадохме им ваучерите и се качихме по червен килим към откритата и част. Масите не бяха много и бяха подредени по периферията и. Храната беше вкусна и изключително различна, от това което ядем ние в България. Цялата вечеря продължи 2 часа, като се движехме доста бавно между всички огромни и извисяващи се сгради. Беше напълно успокояващо и някакси релаксиращо след дългия и изморителен ден във водния парк.

След края на вечерята се разходихме по крайбрежната улица и отново се отправихме към хотела да отпочинем за следващия ден.

     Следобедът на този ден го бяхме запазили за сафарито, а сутринта решихме да отидем на плаж. От хотела предоставят едно малко автобусче с ограничени места, което ходи до

плажа до Бурж Ал Араб и обратно. Имайте предвид, че за автобусчето трябва да се запазят места от предния ден за следващия. И така в 9 и 30 тръгнахме за плажа. Пясъкът беше хубав, жегата нетърпима, а водата топла. Никъде няма разхлаждане!

Това беше единствения път, в който влизам във вода и не треперя 10 минути, докато свикна с температурата, излизам и отново ми е топло. Единствения минус беше, че водата е много солена. Без да исках си напръсках очите с вода и болката беше ужасна в следващите 15тина минути. Не издържахме много на горещината и към 12 се отправихме към хотела.

Оправихме се набързо и тръгнахме към мола, като от там трябваше да стигнем до мястото на срещата ни за сафарито. Както ви казах по-рано, предварително бяхме заплатили сафарито и трябваше само да се явим в посочения час за срещата. Лесно стигнахме до посоченото място, но докато намерим автобусчето, пак се лутахме. Имаше доста бусчета на различни фирми и питахме няколко, докато намерим правилното. Затова ви препоръчвам, ако имате възможност, резервирайте такова сафари, на което ще ви вземат директно от хотела.

Качихме се във автобусчето и дългото ни пътуване тепърва започна. Имаше адско задръстване през повечето време и пътувахме близо 2 часа до уреченото място. Стовариха ни в началото на пустинята и от там ни качиха в джипове и сега започна веселото! Шофьорът ни беше изключително добър, така караше през пясъчните дюни, че сърцето ти ту се качваше в гърлото, ту ти слизаше в краката. Адреналинът беше на ниво! Накрая ни остави пред самия лагер и ние се отправихме да се снимаме с камилите. Пояздихме една камила за около 3 минути (тя беше включена в цената) J, направихме 10тина снимки и продължихме към сърцевината на лагера.

Той представляваше една голяма кръгла сцена заобиколена от ниски маси с възглавници. Настанихме се на една от масите и всеки от нас се запъти да си вземе нещо за пиене. В цената на сафарито ни бяха включени безaлкохолните напитки, някакви първоначални питки за разяждане и след това вечеря. За самата вечерята на една голяма маса имаше различни храни, от които да си избираме. Интересното беше, че ни подредиха в две колони, от едната страна само жените, а от другата само мъжете и всеки минаваше с чиния и си взимаше, каквото пожелае. Продаваше се и алкохол, като едно кенче бира струваше 30 дирхама. Е нямаше как мъжете да не изпият по някоя и друга бира с вечерята.

По време на вечерята имаше различни представления, а веднага щом свършиха ни помолиха учтиво да приключваме с вечерята и да се отправяме към джиповете.

Така приключи още една вечер от приключението ни в Дубай.

09.10

 

Този ден ни беше напълно свободен и неангажиран с нищо (не може да бъде). Станахме сутринта и се качихме за последен път на басейна на покрива на хотела. Трябваше да освободим стаите до 12, така че слязохме на време, за да съберем багажите.

Тук е и момента да ви кажа, колко добро беше обслужването в хотела. Стаите се чистеха всеки ден! Нямаше го това, а вие сте в стаята значи днес няма да я чистим. Всеки ден ни допълваха кафето, чая и сметаната и сменяха чаршафите и кърпите. Момчето, което ни чистеше стаята беше много готино, не говореше добре английски, но пък винаги беше усмихнат и се опитваше да говори с нас. Определено си заслужи бакшиша.

След като освободихме стаите си оставихме куфарите в хотела. В хотела има помещение, точно до рецепцията, в която можеш да си оставиш багажа дори след като си освободил стаята.

Самолетът ни излиташе в 19:35, за това имахме време да обиколим за последен път мола и да накупим финални подаръци. Към 16:00 заедно с куфарите, билетите в ръка и паспортите се отправихме към метрото. Точно в 17:00 си хванахме автобуса от IBN Battuta към летището и малко преди 6 бяхме там.

Казахме по едно чао на Дубай и се запътихме към самолета.

Веднага мога да ви кажа, че 5 дни не ни стигнаха доникъде. Определено в Дубай си заслужава да останеш за малко повече. Но нищо! Останаха доста места, които не успяхме да посетим, но пък ще ги видим следващия път.

Надявам се Дубай, да ви хареса толкова, колкото и на мен и ако имате някакви въпроси с радост ще ви отговоря ако мога.