Част първа!
Ами какво да ви кажа…
Аз много обичам приготовленията. Обичам да знам къде отивам, какво ще правя там и колкото повече информация имам, толкова по-добре за мен (демек съм мега откачалка – педант, както казва лудата ми колежка Яна) (тук е моментът да ви кажа, че всички коментари в скоби и в курсивса нейни!). Цялата идея за пътуването в Дубай се роди в един слънчев ден, в който разбрах, че Wizz Air имат рожден ден и всеки втори билет е безплатен (купуваш 2, плащаш 1). И така звъннах тук и там и хоп събрахме се 4 човека. След малко мъки из сайта на Wizz Air, резервирахме билети за периода от 5ти до 10ти октомври. Закупихме общо 2 големи багажа от по 32 кг (които ни бяха напълно достатъчни) и в крайна сметка, един билет излезе около 310 лв в двете посоки. До тук добре…. Ето сега при мен започна работата по организацията (откачената част).
Билетите бяха готови,
дойде време за хотела. Ето тук идва и момента да кажа, че дамите от бг мама са страхотни! Ако не беше форума, щях да се чудя откъде да изровя информация и да науча малки хитринки. След малко повече четене (
3 работни дни има няма..), достигнах до решението, че най добрия вариант за хотел, откъм цена, локация и удобство е
Citymax Al Barsha. Резервацията я направих
директно от техния сайт, тъй като имаха страница, в която поместват различни намаления на стаите им.
В този момент за нас се оказа, че е валидна оферта с 25% намаление за стаите. Възползвахме се от този дискаунт и резервирах 4 нощувки в хотела. Една стая в хотела за 4 нощувки, за двама човека, ни излезе 600 лв. Вече имахме билети, имахме и стаи в хотел и се чувствах леко по-спокойна (леко...)
От тук се заех с резервацията на различните атракциони:
Тук е моментът да ви кажа, че и ние както повечето туристи си закупихме различни ваучери от
Entertainer Dubai. Открих един продавач в ибей, който живее в Дубай. Хубавото при него бе, че след заплащането на ваучерите аз му дадох името си и резервацията в хотела, а ваучерите ни чакаха направо на рецепция. Ние си взехме ваучер
и за
Dubai Monorail, Underwater zoo and aquarium и Xclusive cruise Dubai. За тях ще ви разкажа малко по-късно
(и по-подробноJ).
След като ваучерите бяха закупени реших да се
поровя из дубайските сайтове за намаления (
още 3 работни дни J) (
dubaideals.ae). Оказа се, че за времето, в което ние ще бъдем в Дубай има ваучер за
Бурж Калифа – Вход с
Fast track (без да чакате по опашки) + кафе и мъфин = 125 дирхама
(демек в лева…на половина). Стойността на ваучера е 325 дирхама. Тъй като се оказа, че не мога да платя с карта от България помолих същия господин от ибей да ни закупи и тези срещу такса – Така ваучерите ни излязоха по 140 дирхама всеки.
След като и най-високата сграда в света беше отметната, дойде време и за сафарито! Всички ми казваха, че е нещо, което не бива да се изпуска. Препоръчаха ми една агенция (тук и гореспоменатата Яна взе участие, в „скромния“ процес по проучването) –
Symphonytourism llc – видях, че същата агенция има отново ваучери за сафари и свързах се с тях за да ги попитам как е възможно да се заплатят ваучерите. Дадоха ми банкова сметка и тук дойде грешката, че не се досетих, че таксите по транфсера
ще бъдат огромни! И така за сафари общо около 150 лв (за 4 човекa платихме такса от 70 лева по превода)
(смърт за банковото дело). Може би по-логично би било ако парите се пращат с paypal, но за съжаление се досетих доста по-късно (
български реотан). Но както и да е – дори и с таксата сафарито ни пак излезе доста евтино. На имейл получих информация, кога и откъде ще ни вземат и нужната информация за шофьора.
След като закупихме и последните ваучери, започнах с ровенето из дубайските сайтове (още 3 работни дни). Кое до кога работи, какви дрехи да носим, какво ще бъде времето, какви забрани има в емирството, като цяло прочетох всичко каквото успях!
Но
на кратко най-важното – през октомври времето беше горещо! (
а не бе..снЕг ще вали) Имаше хора облечени по всякакъв начин – от много късите поли до бурки. В моловете беше хладно, дори
понякога ми ставаше студено. В себе си винаги имах един шал
, завързан за чантата и се наметвах с него щом ми станеше по-хладно. Относно храната им – отново в моловете има всякаква! Както може да се намери евтина – пица за 15 дирхама или индийска храна за 20 – така
и по-скъпа в съoтветните заведения. Удобните обувки са задължителни, разстоянията изглеждат малки, но в същото време се върви доста. Почти навсякъде има климатици – дори и в спирките на автобусите и в тунелите им над булевардите. Всички говорят английски (
навсякъде табелите им са написани на английски) и щом ги попитате са много отзивчиви.
В самото метро главните атракциони са описани по спирките, така че предвижването да става още по-лесно. Аз лично предварително си бях направила един списък (само един…) разделен по дни, къде ще ходим, в колко часа и колко време ще ни отнеме (откачената част…сещате ли се). Да, малко е прекалено (не бе, не е), но обичам да съм подготвена (аМи не сме забелязали).
Така ваучерите бяха закупени, сафарито беше платено, бях насъбрала достатъчно информация и остана само да чакаме момента на излитане, за тази така желана почивка! Толкова по приготовленията!(само?!…скромно) Багажът беше стегнат, билетите и паспортите бяха на лице и ето, че пътувахме към Терминал 1, за полета ни с Wizz Air.
Да започна от там, че октомври месец в България, не е никак топло (вънка нека вали, аз съм у Дубай). Но какви дрехи да си облечеш като знаеш на каква жега отиваш? Моето решение беше сако, тениска, пола и чорапогащник – сакото и чорапогащника веднага свалих в първата тоалетна на летището в Дубай… и се оказа, че решението ми е било много добро. Имайте предвид, че полета е 4 часа, а в самолета климатиците са силни и си става студено, за това не е препоръчително да тръгвате с много летни дрехи още от София.
И ето, че самолетът ни потегли (ураааа Бианка я няма Yes!Yes!Yes)– излетяхме в 13:05 на 5ти октомври от София. Полетът ни като цяло беше спокоен. За гледката какво да ви кажа, през повечето време летяхме над пустинни планини, беше нещо различно като гледка и тъй като времето беше хубаво се виждаше добре. Ето, че дойде моментът да наближим Дубай. Гледката беше поразяваща – огромните сгради от едната страна и малките западнали пустинни постройки от другата. Е кацнахме – доста по-рано от обявеното от Wizz Air време. По разписание трябваше да кацнем в 19:00, но в 18 и 30 вече бяхме там. Дойде моментът да напуснем самолета и да се прехвърлим в автобусите за трансфер до летището. С първата крачка от самолета не успях да си поема дъх. Въздухът беше тежък, влажен и сякаш залепваше по всяка една клетка от тялото ми. Ако в 6 и половина, октомври месец беше така, не ми се мислеше как ли е по обед юли месец…Качихме се в автобусите, леко стреснати от рязката промяна на времето и се отправихме към сърцевината на летището.
Летището не е голямо, няма начин да се загубите в него, просто следвайте потока от хора. Това, което ми направи впечатление е, че освен паспортен контрол има и скенери на влизане в летището. Та пак се наложи да сваляме колани, очила, телефони и всякакви други техники. Предварително си бяхме взели една бутилка уиски от free shop-a в София и не ни направиха никакъв проблем за нея. Разбира се, като по план решиха да спрат да проверят един от мъжете ни JРазровиха му раницата и беше доста интересна гледка като започнаха да вадят гримове и други дамски принадлежности от вътре (излишно е да казвам, че приятелката му не беше съобразила, че не е хубаво да се носят гримове в ръчния багаж, при наличие, че имаме куфари). Е и това мина, не се наложи да го хвърлят в затвор, за това че обича да се гримира 😀 и се отправихме към лентата с багажите. Изчакахме си куфарите, а през това време аз махнах излишните дрехи и се почувствах като нов човек. Багажите ни дойдоха сравнително бързо, около 7 вече бяхме готови.
От тук тръгнахме да търсим бюрото за картите за транспорта. Предварително бях намерила информация за техните така наречени
Nol Card – Nol Card е смарт карта, която дава възможност за по-лесно плащане при пътуване в метрото на Дубай, автобуси, водни aвтобуси и трамваи. Има различни видове карти, но най-често използваната е NOL SILVER CARD. Струва 25 дирхама, от които 6 са за пластиката, а 19 остават за пътувания. Именно тази си закупихме и ние.
Бюрото за издаване на карти се намира точно преди изхода от летището в ляво, като преди него има доста компании за коли под наем. Човекът на гишето беше много любезен, даде ни няколко книжки за забележителностите в Дубай и ни опъти как да стигнем до автобуса, който пътува към метрото.
Оказа се, че автобусът спира точно отпред пред терминала за заминаващи и по разписание трябва да пътува на всеки кръгъл час, но ние се качихме в 19:30. Номерът му е F55. Имайте предвид, че при пътуване на какъвто и да е транспорт в Дубай задължително трябва да се чекирате на влизане, а след това и на слизане. Ако пропуснете да се чекирате на автомата при слизане, на следващия транспорт няма да ви допусне да се качите. Пътят беше около 35 минути, като спирката за метрото, на която трябва да се слезе е IBN Battuta. Веднъж щом слезете на спирката, продължавате да вървите в дясно, заедно с потока от хора. Влезете ли в мола, ще видите табели за входа на метрото. Няма как да го изпуснете. Направи ми впечатление, че пари от картата се теглят само на слизане от съответния транспорт. Но ако в рамките на 1 час се прехвърлите от един транспорт на друг, не ви взима пари от втория транспорт. Така ние платихме само пари в автобуса, а при слизане от метрото не ни дръпна никакви от картите.
Качихме се ние в метрото и се запътихме към спирката на Mall of the Emirates, тъй като тя е най близка до хотела ни. Слизайки от метрото също има доста табели накъде да вървите.
Имайте предвид, че молът е огромен! На нас ни отне известно време да уцелим правилната посока така, че да излезем от правилната страна на мола за да се запътим към хотела. Казано най-просто, трябва да вървите по диагонал на ляво.
В крайна сметка трябва да излезетe в надземния паркинг на мола, който трябва да пресечете по дължина за да стигнете до пешеходна пътека (на снимката в дясно), която ще ви отведе до хотела. Не се притеснявайте, служители има нaвсякъде и ако му кажете името на хотела, ще ви упътят на къде да вървите, а щом излезете от мола, хотелът се вижда, тъй като е доста голям и няма как да го пропуснете. Полутахме се ние малко, но в крайна сметка намерихме пътя и стигнахме до хотела. Най накрая!
Регистрирането в хотела стана изключително бързо, като помолих изрично момчето на рецепцията да ни даде стаи на по-висок етаж (тъй като на 1вия има нощен клуб и ме бяха предупредили, че на по-ниските етажи е шумно). Дадоха ни стаи на 10тия етаж от 13 общо. Дадоха ни указания за работното време на басейна, който се намира на покрива на хотела, казаха ни какво е забранено и какво е позволено, дадоха ни парола за интернета и се отправихме към стаите си да разтоварим багажите.
Зарадваха ни с комплиментни вода, чай и кафе, които се оказа, че всеки ден се подменят и допълват (и бяха включени в цената). Около 9 вече се бяхме настанили по стаите, разопаковахме багажите, пихме по едно уиски за добре дошли, сложихме летните дрехи и решихме да се разходим в мола и да хапнем. Магазините и заведенията работят до 11 през седмицата, а петък и събота до 12, така че имахме време.
Излязохме от хотела и отново усетихме онзи тежък въздух, който те кара набързо да влезеш в първото климатизирано място, само и само да си поемеш дъх. На отиваме към мола открихме правилния път и за близо 5 минути вече бяхме в огромната сграда. Оправихме се директно към част от заведенията, тъй като бяхме прегладнели от дългия полет. Хапнахме и вече доволни и сити, започнахме да осъзнаваме, че всъщност най-накрая сме в Дубай!
Решихме да обиколим няколко магазина, които предварително си бях заплюла като нааййй-нааййй! и след като приключихме с тях се отправихме към Карфур (също в мола) за да си напазаруваме провизии.J Оказа се, че този карфур е 5 пъти по-голям от нашия и в него има всичко (и сигурно е по-добре зареден от нашитеJ)! От храна и техника, та до всякакви сувенири и подаръци и то на съвсем хубави и достъпни цени.
Напазарихме си ние по една голяма чанта с покупки (най-вече безалкохолно, вода и мезе за уискито, което ни чакаше в стаите) и решихме да се оттеглим в покоите си! Прибрахме се по стаите, отворихме уискито, което предвидливо бяхме сложили в хладилника, наляхме си по едно и блажено започнахме да говорим за предстоящите ни срещи с богатствата на емирството.
До тук с първата част от разказа! Сега започва и същинското приключение!
Част втора от октомврийското ни приключение!
Подобни статии
I have been browsing online more than three
hours today, yet I never found any interesting article like yours.
It’s pretty worth enough for me. In my opinion, if all web owners and bloggers made good content as
you did, the net will be much more useful than ever before.