Испанско приключение – бонус тема: Толедо!

Тази бонус тема е написана с любезното съдействие на Ян Биби Ян (под любезно имам предвид, че я принудих да я напише)!. Насладете и се!

Юхууу, ето ме и мен – Ян Биби Ян и дебюта ми в писането, предварително се извинявам и уточнявам, че за всичко е виновна Бианка. Задачата, която ми постави малкото русо чудо е да ви разкажа за нашия буквално няколко часов „трип“ до Толедо.

Това беше вторият път, в който бях в Испания и малко съжалявам, че още при първата ми визита не съм посетила Толедо. Градът известен като старата столица на Испания и град на три култури е истинско бижу и буквално на всеки ъгъл има нещо, с което да те впечатли и да те накара да се влюбиш в него. Толедо се намира на около 70 км от Мадрид и е грехота, ако не отделите поне 1 ден, за да го посетите.

Сутринта на уречения за посещение ден се оказа дъждовна и мрачна и ни принуди да изчакаме малко преди да тръгнем към Толедо. Следях онлайн камери от Толедо и прогнози за времето на всеки 30 мин и към обяд вече реших, че няма какво повече да му чакаме. Пътят до там така и така отнемаше поне час и нещо, през които просто щяхме да проведем няколко молебена за слънце и хубаво време. Вариантите за придвижване от Мадрид до Толедо са няколко, но с оглед на време, удобство и финанси ние избрахме автобус. До колкото разбрах влаковете на Renfe  за Толедо тръгват от Аточа и са доста на рядко, а също така са и по-скъпи.

Както Биби вече ви е споменала една от най-използваните автобусни компании в Испания е ALSA. Автобусите на ALSA за Толедо тръгват от Plaza Elíptica, до там може да стигнете с метро, линия номер 6, известна като Circular. Така че, от която и точка на Мадрид да тръгвате, просто стигнете някоя станция на линия 6. Излизайки от станция Plaza Elíptica, няма как да не се ориентирате веднага, пред вас изниква табела, насочваща ви за автобусите към Толедо.

Автобусите са на всеки 30 мин, просто внимавайте тъй като има директни, които пътуват около 50 мин и други, които заобикалят повече и пътуват около час и половина. Ще се ориентирате като видите самия автобус на него ще пише Toledo Directo. Ако сте по-организирани от нас,  билети може да закупите предварително онлайн от сайта на ALSA, но тъй като метеорологичните условия ни държаха под напрежение решихме, че ще си ги купим директно на място. Точно до изхода за автобуса има апарати за билети, цената е 5,47 евро в едната посока, ако купите двупосочен излиза малко по – евтино. Билетите са за дата, без час – тоест ако закупите двупосочен трябва да  го ползвате в рамките на същия ден. С билети в ръка се нареждаме на опашката за качване в автобуса и започваме с молебените за слънце.

Излизайки от Мадрид молитвите ни бяха чути – синьо небе, купести облаци и слънце. Бях толкова щастлива, като малко дете в сладкарница, но женското в мен не ми даде покой за дълго. Сега драмата беше, че бях взела огромен чадър, които при това хубаво време трябваше да разнасям на всякъде…жени…няма как да сме доволни 😊

Ето ни вече на автогарата в Толедо, слънцето пече, дъжд няма (поне за сега). Единственото, което знаехме е, че трябва да излезем наляво от самата автогара и да тръгнем по много и стръмни стълби.

Въоръжени с телефон в ръка тръгнахме към парк Paseo de. La Vega – парк намиращ се между Hospital Tavera и Puerta de Bisagra – монументална врата разположена в стените на испанския град. На половината от пътя ни до там, малко след като стълбите вече приключат (на картата по-горе, мястото с маркер – 600м/9мин), поглеждайки в ляво се открива първата впечатляваща гледка към крепостния град.

Ентусиазирани от гледката продължаваме по-пътя си, малко вървене и стигаме до улица Calle Cardenal Tavera, свиваме наляво по нея и след няколко минути се озоваваме на кръгово като от едната страна е входа на парк Paseo de. La Vega, а точно срещу него Hospital Tavera.

Паркът не е много голям и в края му има фонтан и пейки, на които може да поседнете и да се насладите на първата си близка среща с Толедо. Близо до това място на главната улица има туристическо информационно бюро, което ние обаче видяхме едва, когато си тръгвахме.

Ето я Puerta de Bisagra, преминавайки през нея, разходката из историята, векове назад – започва.

Знаехме за Толедо, че го наричат „град на три култури“ – християни, араби и евреи, които са живели там векове наред. Бяха ни казали, че задължително трябва да видим катедралата и да се качим на влакче, което прави обиколка около самия град. Освен уникална архитектура и забележителности стария град на Толедо предлага доста изкачвания и спускания, пригответе се за доста баири. Преминавайки през Puerta de Bisagra, продължихме по главната улица с лек наклон, малко по-нагоре достигаме до друга масивна врата – Puerta del Sol, да…да като известния площад в Мадрид, помислихме, че е доста популярно име, което в превод се оказа, че означавало врата на слънцето, е да нормално слънце има навсякъде, така че е нормално да има и много врати. От нея в ляво се открива доста красива гледка към града, която малко ни разколеба дали да преминем през Puerta del Sol и да навлезем към сърцевината на стария град, или да поемем по периферията му, от където със сигурност щеше да има още такива красиви гледки.

Решихме да минем през вратата, а след нея пътя изглеждаше доста стръмен, което ни примами – от високо всичко се вижда по-добре. От тук насетне по кои улици точно минахме няма никакъв шанс да ви кажа. Вървяхме и просто си харесвахме тясна малко уличка и тръгвахме по нея, за мен това е най-добрия начина да разгледаш и усетиш нов (за теб) град, вървиш и където те отведат очите. В Толедо това е малко трудно, иска ти се да тръгнеш навсякъде, да видиш всичко.

В един момент осъзнах, че дори не знаем къде сме точно и на къде вървим, но да се загубиш в Толедо е истинско удоволствие. Направи ни впечатление, че по сградите имаше доста знамена, предимно червени, улиците бяха украсени с нещо като бели балдахини, беше доста празнично.  И да, разбира се, ние аматьор туристите оказа се, че сме извадили късмет, посетили сме Толедо в период на един от най-големите му религиозни фестивали – Corpus Christi, ако не греша. Юхуу, това естествено го разбрахме чак вечерта, когато вече се бяхме прибрали, но със сигурност фестивалът засили още повече очарованието на града. Е, нормално по време на фестивал, украсата и атмосферата върви и с много хора, но те не можеше да ни попречат да видим този град.

Излизайки от една от малките улички се озоваваме на площад, който след справка с Google maps разбираме, че се казва – Plaza Zocodover. Тук е момента да спомена, че имено това е мястото, от където може да купите билети за влакчето, което прави обиколка на Толедо. Естествено, ние не знаехме това, така че по-късно ни се наложи да се върнем пак до тук, за да купим билети. Площадът също беше празнично украсен и в единия му край се подаваше една от кулите на сграда, която се вижда, от където и да погледнехме Толедо, а имено  Alcázar de Toledo.

От Plaza Zocodover по улица Cuesta Carlos V се отправяме директно към Alcázar de Toledo. Alcázar de Toledo е един от първите примери за крепост в квадратна форма с кули по ъглите, в друг период от историята е използвана като дворец, а днес там се помещават Регионалната библиотека Кастилия-Ла Манча и Музея на армията.

Реално тази крепост е разположена на най-високата точка в Толедо, и от страната на река Тахо, която заобикаля испанското градче от по-голямата му част, се открива страхотна панорамна гледка. Мястото се нарича Mirador Del Azor – място, от което се разкрива гледка към отсрещния бряг на реката и се вижда сградата на Academia De Infantería – Пехотна академия. Цялото място от към реката, представлява голяма панорамна тераса. Малка почивка, наслаждавайки се на гледката и приятния вятър, малко снимки и решихме, че е време да открием катедралата.

Връщайки се към улица Cuesta Carlos V, по която бяхме дошли от площада Zocodover, отново късметът ни се усмихна. На същата тази улица беше спряло влакчето, което прави обиколка около Толедо, имено тук е началната му спирка. Попитахме шофьора за билети, на английски, но матерния му език беше единствения, който явно знаеше и махайки ни с ръце в някаква посока, изстреля нещо на испански. Предположихме, че той не продава билети и ни показва от къде трябва да ги купим. Тръгнахме в посока на махането, което ни връщаше отново към Plaza Zocodover, аз очаквах да видя малко магазинче или павилион, но след помощ от няколко други туристи, говорещи английски разбрахме, че билетите се купуват от самия площад. И как мислите изглежда мястото за продажба на билети – една масичка насред тълпа от хора, на която седеше един младеж, който вече за наш късмет говореше английски. Момчето ни обясни, че влакчето тръгва на всеки кръгъл час, обиколката трае около 40 минути и цената е 6,50 евро на човек. Въпреки открития „офис“ плащане и с дебитна карта можеше да се направи, впечатлиха ме. Тъй като намирането на „офиса“ ни отне известно време, влакчето, което бяхме видели вече беше тръгнало така, че взехме билети за следващата обиколка.

Отново сме на площад Zocodover и имаме около час до обиколката с влакчето, затова тръгнахме към катедралата.

Катедралата в Толедо – Santa Iglesia Catedral Primada de Toledo е в готически стил и е построена на мястото на стара арабска джамия. Разстоянието от площада до катедралата не е голямо, зависи през колко малките улички, решите да минете. Ние избрахме най-краткия път в посока към Plaza Ayuntamiento.  Уличките бяха доста оживени, с много магазинчета за сувенири и музика, подчертаваща духа на заобикалящата обстановка. Тук може да видите кратък клип, заснет от нас, в който може да усетите Толедо.

Тъй като времето ни притискаше, решихме да се поразходим из самия Толедо, вместо да влизаме в катедралата.  Цената за цялостно посещение в катедралата е 12,50 евро. Ако разполагате с време, инвестицията си заслужава. Цената включва всички пространства и музеи към Катедралата, както и изкачване на Главната камбанария с панорамен поглед към целия Толедо.

Ние продължихме из малките каменни улички в търсене на още някоя забележителност. Старият град на Толедо, всъщност не е чак толкова малък за колкото го мислихме ние, искаше ни се да стигнем до синегогата – Sinagoga de Santa María La Blanca и манастира – Monastery of San Juan de los Reyes, но за съжаление времето нямаше да ни стигне, ако искахме да хванем влакчето. Така че със сигурност има още какво да видим в Толедо. Освен синагогата и манастира, ви препоръчвам да отделите време и за Mezquita-Iglesia de El Salvador, Church of Santo Tomé, El Greco Museum, Synagogue of El Transito.

Из малките улички на  Толедо…

Стана време и за обиколката с влакче. При закупуването на билетите момчето от „офиса“ ни даде и чифт слушалки за аудио гид. Много хубаво, стига само да са работещи, е моите не бяха.

Влакчето тръгва от спирка на улица Cuesta Carlos V, минава покрай Alcázar de Toledo и се спуска надолу, излизайки от крепостния град през Puerta de Bisagra, същата през която ние влязохме. От там минава над река Тахо по Puente de Azarquiel и продължава по главния път, вече на другия бряг на реката. Минава покрай моста Alcantara Bridge. Влакчето не се движи с голяма скорост и имате време да се насладите на гледката. Пътят постепенно се изкачва на-горе и започваме да имаме все по-добър поглед от високо към Толедо. Достигайки до Mirador Toledo, специална отбивка/място от пътя, където влакчето спира за кратко фото. Времето там минава бързо, затова направете си няколко снимки и си оставете няколко минути, в които просто да се полюбувате на красивата гледка.

От там влакчето продължава по главния път, минавайки покрай друг монументален мост San Martin’s Bridge. Влакчето преминава през Puerta de Alfonso VI и се връща към изходната си точка, оставя ни малко преди площад Zocodover. Над Толедо вече са надвиснали тъмни облаци, които не вещаят нищо хубаво. Явно все пак чадърът ще влезе в употреба. Докато още не е заваляло решаваме да слезем и до единия мост, покрай който минахме с влакчето. По-близкият, разбира се – Alcantara Bridge. Мостът е на десетина минути пеш от площад Zocodover.

От моста влязохме отново към града през Puerta De Alcantara, врата която е точно срещу моста. Минавайки през нея, започват много и доста стъмни стълби. Не бяхме сигурни точно на къде ще ни отведат, но предпочетохме непознатия път пред този да се върнем и да минем по вече познат или да вървим по главния път, където минават коли. Изкачването си струваше и в хубавия, и в лошия смисъл, струваше си известна доза усилия, но и гледките, които ни предлагаше си заслужаваха.

Достигайки до върха и бърза справка с Google, се оказваме на Paseo del Miradero – панорамна тераса, по интересното за нас е че там се намира и изход за ескалатор, които те качва от паркинг, намиращ се малко след моста – Alcantara Bridge. Почувствахме се малко прецакани, но който няма глава има крака. Е, и точно до тук свършва нашата обиколка в Толедо, тъй като едри капки дъжд започват да капят, сега вече се радвам, че нося чадъра цял ден с мен.

Последната ни снимка от Толедо, в опит да избягаме от бурята. 😊

И на края искам да благодаря на Биби, че поиска от мен да напиша тази статия. Честно да си призная, пишейки я и в стремежа да дам полезна информация за вас, научих доста неща за Толедо и разбрах точно какво сме видели. Не знам дали е по-добре да се проучиш предварително всичко за мястото, което ще посетиш или да тръгнеш на „прима виста“. А и какво по-забавно приключение от пътуване, в което случайността ти е екскурзовод, а изгубването е нещо хубаво. Всеки сам избира, важно е да пътуваш, да видиш, да усетиш, а понякога и да те навали.

Хаштаг#Адиос

Хаштаг#Край

Хаштаг#Ди енд

Хаштаг#Фин/млечен

Хаштаг#ай стига толкоz

Хаштаг#колегаaa

Хаштаг#не ме занимавай с глупости

Хаштаг#май фърст анд ласт аркитъл

Хаштаг#Баси тъпотоо 😉