Есенна идилия: Една история за Добринище, Белица, Ковачевци и Лещен

Всяка година си обещаваме как ще посещаваме колкото се може повече кътчета от България, на които не сме ходили. Тази година решихме да посетим Добринище и красивите местенца около него. Добринище е град в югозападна България известен с минералната си вода и близостта до ски пистите на Банско. Цените на хотелите са в пъти по-ниски, а качеството на предлаганите услуги е страхотно. Ние избрахме да посетим спа хотел Орбел – четири звезден хотел, с вътрешен минерален басейн (и външен през лятото), релакс зона – сауна, парна баня, ведро и спа процедури. Хотела се намира на 5 минути от центъра на Добринище и е на много добра локация. Меко казано останахме доволни – както от атмосферата така и от обслужването. Но стига толкова за хотела- сигурна съм, че който и да изберете няма да сбъркате.

Тъй като Добринище като град се намира на страхотна локация, решихме да се възползване от времето (края на октомври и е 20 градуса навън) и да посетим част от местата, на които не сме ходили.

Маршрут номер 1:

Добринище – Лещен – Горно Дряново – Ковачевица

Пътят от Добринище до първата ни спирка Лещен е 50 км. Тъй като пътя е планински и има доста завои до там се стига за около 40 минути. Пътят минава през живописните райони на Родопи планина и е в подножието на красиви хълмове.

Стигайки малко преди Лещен забелязваме и красивата панорамка гледка на старинните къщи, които са накацали по склоновете на Родопи планина. Много от старите къщи в селото са реставрирани, като е запазен автентичният им архитектурен стил и са превърнати в къщи за гости, в които отсядат туристи. Заради автентичния вид на селото, там често се снимат игрални филми и музикални клипове. Днес в Лещен не живеят много хора, но за сметка на това, ако отседнете в някоя от къщите за гости може да вдишате от старата българска история.

По някаква причина където и да отидем всички животни ни следват. За едноседмичната ни почивка събрахме толкова много приятели с лапи, че можем да се наречем щастливи хора!

Следващото село нагоре в планината бе Горно Дряново – село с типично мюсюлманско население. Интересното тук е, че тъй като селото е построено на хълм, улиците са тесни, а тротоари няма. Фасадите на къщите стигат до самата улица. В самото село няма забележителности, а паркирането е сложно. Минахме и подминахме това село, като се отправихме нагоре към Ковачевица.

От трите села Ковачевица е с най-запазен старинен вид. Още с влизането в селото ще забележите високите каменни зидове на къщите. Малко преди центъра на селото има и място за паркиране. Оставихме колата там и разходката ни започна. Имайте предвид, че улиците на Ковачевица са каменни и удобните обувки са задължителни.

Нека да ви разкажа малко за това така красиво и старинно село.

Селото възниква в следствие на насилието, на което е подложено българското население от околността при помохамеданчванията извършвани през 1623-1625г., когато българите не желаещи да приемат исляма напускат домовете, изоставят имотите си и близките си и намират спасение и приют в по-високите и непристъпни части на планините. Местността около Ковачевица я прави изключително примамлива за българите благодарение на изоболието от питейна вода (разположено е в поречието на река Канина (Кървава река)), обширните пасища и мекия климат и най-вече от откъсността от набезите на турците.

За името на село Ковачевица съществува следното предание: „След смъртта на изкусния ковач и дюлгерин Марко, жена му Гина поема съдбините на осиротялото семейство. Когато близки и познати от околните селища отивали при нея казвали: “Отиваме до Ковачевица”, т.е. до жената на ковача. Така в течение на времето се утвърдило името на махалата, около която по-късно се групирали всички околни махали, за да се бранят от зачестилите разбойнически нападения и поставили началото на сегашното село Ковачевица.“

През 1977г. Ковачевица е обявена за исторически и архитектурен резерват. Това, както и популярността на селото, идваща от заснетите в него филми, довежда в селото хора, които закупуват и възстановяват изоставени къщи и така селото е спасено от разруха.

Повече за селото, неговата история и възможностите за туризъм може да научите от официалния сайт на селото – Село Ковачевица.

Разхождайки се из тесните улички на Ковачевица, няма как да не ви направи огромно впечатление архитектурата на сградите. Не съм сигурна, че мога да я опиша с думи – всеки от вас трябва да я види. Издигнатите грандиозни скални масиви, редените зидове камък по камък и здраво изградените покриви с чардаци вдъхват магия в ежедневието на всеки гост.

Освен разходката из китните улички, в селото има и няколко туристически маршрута. Още в началото ще забележите табели за параклис „Св. Георги“. До него се стига по 2 маршрута, като ви препоръчвам да се качите от единия и да слезете от другия. Пътя до самия параклис преминава през гората, като е дълъг около 2 км. Пътеката не е трудна, стига да сте обули удобни обувки. Пътеката през есента е изключително красива. Поради буйната растителност преобладават всякакви есенни цветове – магията от селото се пренася и по тази пътека.

Стигайки до параклиса пред вас се открива красива гледка към планината. Параклиса е отворен целогодишно, а в него спокойно може да си запалите свещичка и да оставите парички за дарение.

След като починете и пиете по една студена вода от чешмата пред параклиса ви препоръчвам да слезете по другия маршрут (този, по който не сте минали). Около параклиса има табели и за двете посоки, така че просто изберете по коя да слезете. И двете са много красиви, леснопроходими са и на двете има интересни табели.

След като слязохме от параклиса, седнахме в едно заведение да похапнем. Храната бе изключително вкусна, а да не говорим, че беше и доста евтино. Заговорихме се със собственичката, която ни разказа за историята на Ковачевица и опъти към още един пешеходен маршрут – Към водопада Синя вода. Пътя до него е около 1 час. За съжаление ние нямахме време да посетим и този маршрут, затова го оставихме за следвашия път. В случай че сте решили да го посетите, просто попитайте който и да е от селото – всички са изключително отзивчиви и с голямо удоволствие разказват за историята на селото.

Тук приключи и пешеходния полуден за нас. Прибрахме се обратно в хотела и блажено се насочихме към релакс зоната. Няма нищо по-хубаво от едно горещо джакузи след дълъг ден изпълнен с много емоции.

Ден втори

Отново станахме (иска ми се да кажа рано, ама хич не е така) към 11, закусихме набързо и се насочихме към следващата дестинация. За днес на дневен ред беше Белица и по-точно Парк за танцуващи мечки. От Добринище има 2 маршрута, по които може да стигнете до Белица – единият е през Банско и село Баня, а другия през Елешница. Ние избрахме пътя през Елешница заради факта, че е по-живописен и минава директно през планината, докато пътят през Банско е по-натоварен, а и вече сме минавали от там.

Директно се насочихме по табелите към парка за танцуваши мечки. Той се намира на 12 км от град Белица, като последните няколко километра минават по неасфалтиран, но равен път. Имате 2 варианта – единият е да оставите колата малко след започване на черния път и да вървите по екопътеките до самия парк, а другия е да се качите директно с колата и да паркирате на обособените за това места точно пред входа на парка. Ние се качихме директно с колата, но по пътя срещахме доста хора, които вървяха нагоре.

Нека ви запозная и със самия парк. Паркът се простира върху 12 хектара в Южна Рила, в местността „Андрианов чарк“. Основната заслуга за изгражането му се дължи на фондациите „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“ и на община Белица, която предоставя терена за изграджането на съоръжението. В проектирането и изграждането на парка вземат участие световно признати експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка.

Откриването на Парка за танцуващи мечки в Белица става на 17 ноември 2000г, като отгогава досега в парка са приютени и спасени над 25 мечки от България и региона. С гордост мога да кажа, че практиката с танцуващите мечки и циганите с гадулки в България е напълно преустановена!

Паркирайки на паркинга пред парка, веднага ни направи впечатление чистия въздух, красивата природа и добре поддържаните съоръжения. Здрава ограда минава по дължина на целия парк, а на всеки сектор са поставени описателни табели, на които са са записани любопитни факти.

Насочихме се към входа – тясна пътека, разделена с бели камъчета, в началото на която има малка дървена ограда.

В края на пътеката ще видите и касите за закупуване на билети – билет за възрастен струва 6 лева, а за деца 3 лева. Посещението на парка става само със екскурзовод, като се влиза в група на всеки половин час. Обиколката трае около 30 минути. Часовете за посещение варират според сезона, като можете да ги проверите на официалния сайт на парка – Парк за танцуващи мечки.

По време на обиколката с екскурзовод, се запознахме с част от обитателите на парка, с тяхната история и начина им на живот. Историите на повечето от тях са тъжни, но за наша радост всички имат щастлив край. Мечките живеят в спокойна среда, хранени са и прекарват старините си в покой. Няма да ви разказвам повече за историята им, тъй като е хубаво да се насладите на приказките на екскурзовода. Имайте предвид, че можете да задавате всякакви въпроси, а екскурзоводите с радост отговарят на всички тях. Още едно малко вмъкване е, че обиколката може да се проведе и на английски език, та спокойно можете да заведете и вашите приятели, които не говорят български.

Насладете се и на малко снимки.

За финал ще ви кажа, че преди изхода от парка, можете да се полюбувате на гледка от високо към целия парк. Точно пред сградата до изхода от парка, ще намерите и стълби, кото ще ви отведат до покрива на самата сграда, от който се открива прекрасна гледка към планината и самия парк. Не я пропускайте!

Казахме си чао с мечките и се запътихме към град Белица. Следващата ни цел бе да намерим градския рибарник. По пътя срещахме доста табели, които ни насочваха към рибарника, но за всеки случай ви оставям и карта. Рибарникът се намира на километър от града, като до него се стига до напълно асфалтиран път. Пропуснах да кажа, че рибарникът е за пъстърва. Рилска пъртърва! А по-хубаво от прясна пъстърва, изпечена и поднесена с лимон….. няма (добре де, може и да има, ама си беше много вкусно). Дори и сега като си помисля колко вкусно беше, ми се пълни устата със слюнка.

От далеч си личеше, че мястото е направено с много любов. Точно до водата бяха поставени няколко маси, има кът с детска площадка, а наоколо тичаха малките, сладки Джак Ръсел териери на собствениците. Времето определено беше на наша страна и в края на октомври бе 20 градуса. На влизане за наш късмет имаше 1 свободна маса до водата и се настанихме точно на нея.

Поръчахме си както риба, така и скара и определено останхме доволни. Храната беше много вкусна и сравнително евтина, а най-хубавото бе, че всичко е приготвено с домашни продукти – домашни картофи, домати, даже и яйца! Абе, пълен кеф си беше!

За финал на престоя ни в рибарника, се разходихме и около езерото – по малките мостчета и китните алеи. В едно такова място, виждаш как влагайки много любов, в това което правиш дава добри резултати и всички клиенти си тръгват с усмивка на лицето.

Тръгнахме си и от това хубаво място и казахме чао на веселите кученца 🙂

Така приключи за нас обиколката из Белица – нямахме време за повече. Но ако сте решили да посетите региона и имате време да отделите цял ден за този хубав град, спокойно може да посетите някои от водопадите в околността или да повървите по рилските екопътеки. Повече информация можете да намерите на официалния сайт на град Белица. 

Отново се прибрахме в хотела в Добрище и както всеки ден се насочихме към релакс зоната.

Толкова много хубави места има за посещение в този регион, че определено 1 уикенд няма как да ви стигне.

Можете да посетите Банско и да се разходите из реновирания център – можете да посетите църквата „Света Троица“, която е точно в центъра, а до нея е къщата музей „Неофит Рилски“.

Може да посетите и град Разлог, който е разположен между 3 планини – Рила, Пирин и Родопи. Къщите с стария му град са от 30те години на миналия век и повечето са апметници на културата.

Може да посетите и Добърско и старата църква „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, построена през 1614 г., която представлява трикорабна базилика, построена наполовина в земята. Църквата е обявена за паметник на културата и е вписана в книгата на ЮНЕСКО.

И още и още и още…. Има толкова много тайни и красиви кътчета на България, че цял живот да обикаляте няма да можете да им се наситите. Всяко от тях си има своя чар през различните сезони – затова пътувайте! Пътувайте и живейте за мига и за момента. Наслаждавайте се на красотата на обикновения ден, като не забравяте и да хапнете по пътя.

Това беше от нас в тази мини почивка.

Е… до нови срещи!