Северна Италия – езерото Гарда

Втори ден от престоя ви във Верона – езерото Гарда
Ако искате да прочетете малко повече за почивката ни във Верона, може да го направите на този линк 🙂
Има много варианти, в които можете да се разходите до езерото Гарда (от Верона). До последно се чудихме, кой град да посетим и къде точно да се разходим. В крайна сметка преценихме, че ще отидем до Desenzano del Garda, а от там до Sirmione.
Има 2 начина да стигнете до Дезенцано дел Гарда – единия е с автобус, другия с влак. От досегашните ни пътувания с влака, останахме много доволни, така че и този път решихме да е с влак.
Билет за влака можете да закупите предварително от https://www.trenitalia.com/
На същия сайт, можете и просто да проверите разписанието на влаковете, а да си закупите билети директно на гарата. Влакът пътуващ до Дезенцано дел Гарда е регионален, което значи, че всеки ден пътува по едно и също време и цената му не се покачва с времето.
Еднопосочен билет до Дезенцано дел Гарда струва 4.45 евро и пътува около 23 минути. Разбира се има и по-скъпи за експресните влакове, по около 15 евро като влака пътува 19 минути – абсолютно не си заслужава 10те евро разлика.
Не ви препоръчвам да тръгвате преди 9 – повечето от заведенията в Дезенцано отварят след 11 часа. Ние си хванахме влака в 09:45 – следващия регионален е чак в 12:45, което е доста късно.
Билети си купихме директно от гарата – беше пълно с автомати на Trenitalia – избирате дестинация, въвеждате колко човека сте и плащате (може с карта, може и кеш).
Най-тъпото в цялата ситуация с купуването на билети на място бе, че на билета по никакъв начин не пишеше с кой влак пътуваме – нито номер на влака, нито неговата крайна дестинация. Общо взето за да намерим перона на влака се ориентирахме изцяло по час – единствения влак пристигащ на гарата във Верона в 09:45 бе този за Венеция.
Качихме се на перона и с питане установихме, че сме уцелили правилния влак. Много е важно да запомните, че ако си купувате билети от гарата, то трябва да ги валидирате в машинките преди да се качите на влака. Валидиращия апарат се намира на самия перон пред влака.
Във влака си намирате места и сядате – няма значение къде – местата не са запазени.
Цялото пътуване отнема около 20тина минути.
Слизайки на гарата в Дезенцано, може да се отправите към езерото. Общо взето вървите само направо и надолу 🙂 Отпред пред самата сграда има карта на градчето – може да ги снимате за всеки случай.
Тъй като е сравнително рано, почти нищо не е отворило все още. Спокойно можете да се рзходите из градчето, тъй като толкова рано почти няма туристи 🙂
Насочете се директно към езерото и се насладете на красивите сгради, синята вода и плаващите лебеди 🙂
Разходете се и по кея и разгледайте акостиралите лодки.
От там се насочихме към центъра на градчето – по пешеходната улица. Бе станало към 11 и 30 и заведенията започваха да отварят. Туристите плъзнаха по улиците и живота започна 🙂
След кратката ни разходка, решихме че е време да се отправим към Sirmione. Насочихме се към спирката на ферибота – на картата е изобразено като Navigazione Lago di Garda
Имайте предвид, че ферибота тръгва в много разностранни часове. Би било добре още сутринта да минете през „гишето“ и да си вземете флайер с графика на ферибота.
Ние си избрахме ферибота в 12 и 30, който пътува 16 минути до Сирмионе. Следващия бе чак в 14 часа.
Пътуването до Сирмионе е много приятно. Предлагам ви да седнете от дясната страна по посока на пътуване, тъй като при влизането в Сирмионе, гледката се пада от дясно.
Времето бе слънчево, вятъра в косите топъл и 15те минути минаха изключително бързо.
Неусетно стигнахме до Сирмионе. Ще ви разкажа и малко повече за него. Историческия център на града всъщност представляза една тънка ивица земя, която се простира на 2.5 км навътре в езерото като изглежда сякаш го разделя на две.
В началото на 13ти век Сирмионе попада под власта на Скалигери. Именно тогава е и построен замъка, който се вижда още от ферибота и от почти всяка точка на историческия център. Замъкът е построен като укрепление от една от най-големите фамилии във Верона – дела Скала. Днес замъкът е реставриран и е превърнат в страхотна туристическа забележителност, която разкрива спиращи дъха гледки към езерото и самия град.
Вход в замъка струва 6 евро и определено си заслужават! Ако имате страх от височини, може би няма да ви е много приятно, но пък гледките наистина са прекрасни!
Замъкът Скалигери
И за финал на кулата – Не си ти когато не си кифла! От друга гледна точка, пък когато и приятелката ти е същия олигофрен, нещата много добре се получават …. #баситъпото
След като бяхме разгледали всяко едно кътче от замъка, продължихме към другата част на историческия град.
Отправихме се към Abbazia Di San Salvatore – останки от манастир построен около 762 година.
Манастирът се намира в прекрасна градина, която се простира покрай морето.
От същата градина, може да стигнете и до малка, камениста плажна ивица, която е осеяна с грациозни лебеди 🙂 Тъй като денят бе доста горещ, реших че е време да пробвам и водата на езерото Гарда. Честно казано бе доста приятна – изключвайки изключитлено неудобните за ходене ситни камъчета….
А как ми се искаше, да си нося бански… Грациозен, но малко плашещ лебед Прекрасното синьо!
Минавайки през парка (15 минути ходене към носа на Сирмионе) ще достигнете и археологическата местност Grottoes of Catullus. Разкопките са останки от римска вила строена около 1ви век и всъщност представляват един спомен за една от най-класните резиденции по онова време.
Вход за местността и музея към нея струва 8 евро. Ние така и не разбрахме, че може да се влиза вътре, така че някакси пропуснахме тази част. Но смятам, че веднъж стигнали до Сирмионе е хубаво да посетите и останките от вилата.
Снимката е взета от сайта на www.gardamonamour.com
Смятайки, че се разходхме предостатъчно в Сирмионе се отправихме обратно към централната част. Има 2 варианта, по които можехме да се върнем до Верона – единия е с ферибота обратно до Дезенцано дел Гарда и от там с влака, а другия е с автобус директно от Сирмионе.
Преценихме, че няма смисъл да се връщаме обратно до влака и ще си хванем директно автобус.
Намерихме спирката на автобуса на гугъл мапс и се отправихме натам.
По пътя решихме, че е време да изядем по единс сладолед. Минахме през една джелатерия някъде из малките улички (намира се тук) и си купихме безбожно огромни сладоледи – по навин си поръчвам 3 топки, за да мога да опитам 3 вида сладолед, да дееее ама този беше огромен!
Носейки по една кофа сладолед се отправихме към спирката на автобуса, която ни даваше на картата и която според гугъл мапс бе на 20тина минути ходене. Решихме, че ще го преживеем, а и докато си изядем сладоледите тъкмо ще сме стигнали до автобуса.
ГОЛЯМА грешка! След 20 минути стигнахме до уж спирката на автобусите, пред която имаше туристически център – влязохме да попитаме кога трябва да дойде автобуса и какво да чуем – греда, голяма греда. Автобуса ама хич не спирал на тая спика вече и в голяма жега ни опътиха към друга спирка – още 30 минути ходене…
Походихме си бая, по пътя минахме през едно магазинче да си купим билети за автобуса и след още ходене стигнахме до уречената спирка… На спирката имаше още 30 човека, чакащи същия автобус. Разбира се автобуса изобщо не дойде в часа, който пишеше, а закъсня с 20 минути – и „най-хубавото“ – автобусът го Верона бе градски автобус – такъв който спира на хиляда спирки до Верона и съответно ако си супер късметлия си намираш места за сядане, ако не – стоиш прав 1 час.
Стигайки до спирката на този автобус видяхме, че има друг градски, който пътува от историческия център на Сирмионе до тази спирка. Сега премисляйки нещата разбирам, че най-правилно би било да се мине през туристическия център в историческата част – попитайте как да стигнете до Верона и сами преценете дали не е по-удобно да се върнете обратно с ферибота до Децензано и от там с влака.
Автобус за Верона Автобус от историческата част до спирката за Верона
Определено ни беше много яд, че загубихме 1 час, ей така в нищото. Ама за другия път ще знаем 🙂
И всъщност това беше разходката ни около езерото Гарда. Прибрахме се обратно във Верона и продължихме от там 🙂
#баситъпото