Северна Италия: Трета спирка Верона
Продължава и третата част от нашата северноиталиянска обиколка.
Ако не сте прочели разказа за подготовката – сега е момента. В него са описани едни от най-важните елементи по организацията – намирането на самолетни и влакови билети и резервацията за хотели/апартаменти. – Подготовката!
Първата ни спирка бе Милано – повече за нея тук!
От Милано посетихме и езерото Комо – повече за него тук!
И така стигаме до третата ни спирка – Красивата Верона и езерото Гарда!
Както може би сте прочели, до Верона пътувахме с влак. От Милано ежедневно тръгват десетки влакове, пътуващи до Верона. В статията с подготовката може да научите повече за избора на влак.
В един хубав майски ден (22.05.19) се качихме на бързия влак от Милано до Верона в 11:34. След близо час бяхме в слънчева Верона и от тук започна нашето Веронско приключение.
Първата ни задача (като на всяко ново място) е да стигнем до апартамента/хотела, койтo сме наели.
Гарата на Верона (Verona porta Nuova) се намира на около 10тина минути с кола от центъра. Не е далеч, но не е и съвсем близо.
Нашата задача бе да стигнем до апартамента намиращ се на Rubele 34 – в непосредствена близост до центъра на Верона.
Предварително се бяхме уговорили със собственичката да ни чака пред входа на апартамента. Тя ни даде съвет кой автобус да си хванем и на коя спирка да слезем. Не ви препоръчвам да ходите пеша, тъй като от гарата до центъра са около 30тина минути, но с куфари винаги ще ви се сторят повече.
На гарата се насочихме към пункт за закупуване на билети. Като излезете от гарата вървите право срещу всички спрели автобуси. Там, на гърба на сградата, е и входа за билетния център. Достатъчно е да знаете къде отивате, служителите са много любезни веднага ще ви предложат най-добрия вариант и ще ви кажат на коя спирка трябва да слезете.
Единичен билет струва 1,30 евро и е валиден за 90 минути. Което ще рече, че можете да смените няколко автобуса в рамките на 90 минути, от първото валидиране.
Много е важно да знаете, че билетите винаги трябва да се валидират при качването. От която и врата да се качите има машинки, в които си пъхате билетчето и то се валидира.
Оказа се, че всъщност ние трябва да слезем на една доста посещаема спирка, до която ходят голям брой автобуси. Спирката е пред църквата Chiesa di San Fermo Maggiore и автобусите, които ходят до там (от гарата) са: 90;92;94;96;97;98;110;115. Сами разбирате, че избора е голям и автобуси има на всеки 5 минути.
От църквата, просто пресичате и тръгвате по реката като се оглеждате за адресите по сградите – след 100 метра е и входа на Rubele34.
Както ви казах и в първата си статия, апартамента който избрахме се оказа много хубав. Още от вратата имаш усещането, че си у дома. Голям, просторен с 2 спални, хол, кухня, баня, 2 тоалетни и малка, симпатична тераса.
Всъщност това което ни спечели още повече бе и приветливостта на София – хоста ни. Много лъчезарно момиче, което с голямо удоволствие ни разказа както за дома си, така и за любимия си град. Даде ни една карта, на която бяха отбелязани както всички забележителности, така и всички любими нейни заведения – пицарии, джелатерии, пастачерии – имаше от всичко по малко и за всеки джоб.
Настанихме се на бързо и първата ни задача бе да посетим кварталния супермаркет за да напълним хладилника със студени напитки (да има за вечерта).
Магазинът се казва Simply point и се намира на 300 метра от апартамента ни. – ето го и на картата.
Прибрахме се, разтоварихме и решихме да починем за половин час на терасата със студена бира в ръка. Тъй като бяхме отредили 3 дни за Верона (1 от които в Гарда) решихме, че не е нужно да бързаме толкова.
От тук вече започна и нашата обиколка. Верона не е голям град. Няма да имате нужда от градски транспорт. Най-далечната точка е на 30 минути бавно ходене.
Ето и карта на нашата обиколка – линк към картата.
Не е нужно дори и да имате точно изграден план. Всяка сграда сама по себе си е архитектурно наследство. Градът е основан през 4 в. пр. Хр. като повечето от сградите в центъра датират от 1100-та година насам.
Основните забележителности са:
- Площад „Ербе“ – В централната му част се намират Търговският дом (1301 г.), градската управа (Ратуша), 83-метровата кула на Ламбертите (1172), наричана още Кулата с камбаните, както и готическият фонтан на Веронската Мадона от 1368 г.
- Piazza dei Signori – В центъра на площада може да видите скулптурата на Данте Алигиери, изработена от скулптора Уго Занони. Тук се намират Дворецът на правосъдието и Дворецът на градския съвет.
- Къща на Жулиета – Къщата на Жулиета, строена през XIII век, се намира в близост до площад „Ербе“.
- Арена ди Верона – Амфитеатър, създаден през I век. На него са се водели гладиаторски борби и рицарски турнири. Побира 20 000 зрители. В момента се използва за опери и представления.
- Castelvecchio – крепост, която е била най-мощната военна конструкция в тази област през Средновековието. Днес замъкът е дом на музея и галерия Кастелвекио. Особено красив е през нощта
- Замъкът на Свети Петър – St Pietro – Ситуиран високо на хълма над града той предоставя страхотна панорама към историческия център на Верона.
- Множество католически църкви из целия град.
Дори и да не следвате точно определен маршрут, няма да сбъркате. Верона е много красив град, а в центъра е пълно с история.
Нашата обиколка започна от църквата San Fermo Maggiore – не за друго, а просто защото ни е по път и си струва да се види. Историята на църквата може да се проследи до 8ми век, като във вековете след това е надграждана и финалния и вид (който виждаме и сега) е бил построен през 13ти век.
От там продължихме към Къщата на Жулиета – Casa di Giulietta – Да, макар да е измислен персонаж и балкона и да е добавен в последствие към къщата, мисля че е една задължителна точка от обиколката ви. Всъщност това, което виждаме в къщата на Жулиета е колко много любов има по света. Стените са надраскани с любовни послания, а двора е пълен с хора, чакащи да се докоснат до тази трагична любовна история.
300 метра след къщата на Жулиета се намира и къщата на Ромео – великолепна, средновековна сграда – не е възможно да се влезете вътре, но може да и се полюбувате отвън.
От къщата на Ромео се насочихме към Piazza dei Signori – В центъра на площада може да видите скулптурата на Данте Алигиери, изработена от скулптора Уго Занони. Тук се намират Дворецът на правосъдието и Дворецът на градския съвет.
100 метра надолу се намира и площад „Ербе“. Пиаца делле Ербе се намира на мястото на древния римски форум в града. Предполага се, че името му идва от стария пазар, който се намира в близост.
В централната му част се намират Търговският дом (1301 г.), градската управа (Ратуша), 83-метровата кула на Ламбертите (1172), наричана още Кулата с камбаните, както и готическият фонтан на Веронската Мадона от 1368 г. – Днес този фонтан е символ на града.
Това е един от най- живописните площади в цяла Италия. Той изглежда така сякаш света изобщо не се е променил през последните 7-8 века.
Колкото и пъти да се връщахме до площада, на него винаги имаше пазар и бе пълно с хора. Именно от тук и си напазарувахме всички подаръчета – на много сносни цени.
Oт Площад Ербе се отправихме към Арена Верона. За никъде на бързахме и денят беше страхотен. Уличките бяха осеяни с малки, китни заведения, сладкарници и сладоледаджийници.
По пътя се спряхме до една от сладкарниците, които Софи ни бе препоръчала. Бих казала, че цените бяха доста разумни, а сладкишите много вкусни. – Pasticceria Miozzi – намира се тук.
Неусетно стигнахме и до Арена Верона. Както ви казах и по-горе това е амфитеатър, създаден през I век. На него са се водели гладиаторски борби и рицарски турнири. Побира 20 000 зрители. В момента се използва за опери и представления.
Зоната около арената е изцяло пешеходна и е пълно с пейки в градината отстрани.
Възможно е да посетите арената отвътре. Билетът струва 10 евро. Много се чудехме дали да влезем вътре. Тъй като арената е постоянно подготвена за оперни представления, решихме че историческата част ще е оставена на заден план. Четейки след това из форуми, общо взето разбрах, че наистина сме спестили по 10 евро на човек, тъй като вътрешността е осеяна с декори.
В непосредствена близост до арената се намира и площад „Бра“ – пешеходен площад с малка градинка и живописен фонтан.
Точно до него е и сградата на общината – така нарения palazzo Barbieri. Неокласическа сграда завършена през 1848.
След като поседяхме малко на площад Бра – вече доста уморени и гладни решихме да се приберем обратно в апартамента и да оставим Castelvecchio за през нощта (намира се на 5 минути пеша от пиаца Бра).
В крайна сметка направихме една хубава обиколка на историческия център на Верона.
Тъй като денят бе дълъг, решихме да хапваме „у дома“. Отново минахме през кварталния магазин и напълнихме торбите със всякакви италиянски изкушения – сирена, салами, вина, бири и какво ли още не (и десерт имаше, разбира се).
След една хубава обилна вечеря, няколко чаши вино и 1 час почивка, решихме, че би било добре да видим Верона и през нощта – или най-вече да се разходим до Castelvecchio, тъй като моста над реката е осветен и се вижда отдалеч.
Отново минахме през историческия център, спряхме се на арена Верона, пиаца Бра бе пълна с хора и подминавайки ги се отправихме към Castelvecchio.
През тъмните часове на денонощието, отбранителната кула и моста са много красиво осветени. Прекрасно място за разходка – звукът от реката е лек и монотонен, а речния бриз приятно ви повява в косите.
Една снимка, не може да улови прекрасната светлина от моста (укреплението), но все пак се постарахме да заснемем малка част 🙂
Това бе и първият ни ден във Верона – прибрахме се по малките, китни улички, пихме по едно вино на терасата и блажено се понесохме към спалните 🙂
Втори ден от престоя ви във Верона – езерото Гарда – можете да прочетете на този линк! Статията стана малко дълга и прецених, че ще е по-удобно да ги разделя.
Като цяло прекарахме един страхотен ден на езерото Гарда – определено смятам, че бе един прекрасен избор за трите ни дни във Верона.
Тъй като времето бе много хубаво през деня, решихме да излезем да хапнем навън вечерта.
Тук е момента да ви разкажа за най-вкусната пица, която някога съм яла!
Собственичката на апартамента ни препоръча пицария, която не е в централната част на Верона, но не е и много далеч. Пицарията се казва Pizzeria da Salvatore и се намира тук!
Резервации не могат да бъдат направени, а отивате направо на място. Почти винаги заведението е пълно, за това казвате на някой от сервитьорите колко човека сте и той ви дава приблизително време за чакане. Ходихме 2 пъти и двата пъти чакахме по 40 минути.
Хубавото е, че от двете страни за пицарията има барове, от които спокойно можете да си вземете нещо за пиене и да изчакате отвън да се освободи място в пицарията.
Цените на пиците бяха нормални – средно около 10 евро за пица. Приготвят се пред вас на пещ и може да наблюдавате целия процес.
Не мога да ви опиша вкуса на пицата – просто превъзходен!
Освен хубавата пица има и наливна бира – светла, тъмна и червена – може да се поръча на чаши, халби или еднолитрови кани.
Толкова останахме доволни, че както ви казах ходихме 2 пъти 🙂
С хубавата пица и студената бира завърши нашия втори ден. Време е за следващия 🙂
Ден трети
Събудихме се в едно по-нормално време (кажи речи около 10 часа, което пак си е рано, ама айде карай) и се подготвихме за последния ден от обиколката ни из Верона.
Този ден бе отреден главно за Castel San Pietro и района от другата страна на реката – Veronetta.
Разходката ни започна покрай река Адидже. Целта ни бе да стигнем до фуникуляра на Castel San Pietro – разходката през реката е приятна и разкрива хубава гледка.
Щом стигнете до фуникуляра, ви препоръчвам да си закупите билет само за нагоре. Разстоянието е много малко и е хубаво да слезете пеша.
Еднопосочен билет струва 1 евро, а фуникуляра се движи доста често (качва се и веднага слиза надолу).
Опитайте се да седнете в долната му част – така ще имате по-добра видимост 🙂
Качвайки се на хълма пред вас ще се разкрие страхотна гледка към цяла Верона!
Всъщност в самия дворец нямаше как да се влезе. Предната част беше в ремонт и нямаше никакви опътвания за тур (честно казано, дори не съм сигурна дали може да се влезе вътре). За сметка на това го снимахме отвън.
След като се нагледахме на Верона от високо, слязохме надолу и се разходихме из квартала Веронета. Много хубав район, който се води за модерната част на града. Тук отново има красиви сгради с прекрасни фасади, малки улички и много зеленина.
Не бих могла да ви кажа, къде точно се разхождахме, тъй като и аз самата не знам. Уличките са много, а вървяхме просто за удоволствие.
Малко по-късно се насочихме обратно към историческия център на Верона като отново минахме по алеите край реката.
Преценихме, че е време да ядем каноли и се насочихме към една от сладкарниците, които Софи (хоста ни) ни препоръча.
Насочихме се към сладкарница Flego – доста добра сладкарница, но малко скъпа. Намира се в историческия център и предлагаше доста добър асортимент от сладки вкусотийки.
Няма да ви лъжа, похапнахме си добре 😀
Тъй като вече бяхме видели, забележителностите които искахме, решихме, че единствено ни остава е да се разхождаме безцелно и да пръскаме пари 🙂
Минахме през пазара на площад Ербе, напазарувахме подаръчета за приятели и роднини и решихме, че е време да се отдадем на заслужен шопинг 🙂 Минахме през любимите за мен Wycon и Kiko – магазини за козметика и през няколко магазина за дрехи. Следобедът бе към своя край и леко изморени се отправихме обратно към апартамента.
Бяхме решили, че последната нощ отново ще я прекараме при Салваторе и баровете около пицарията. Толкова много ни хареса пицата, че нямаше как да пропуснем да похапнем още от нея.
Отново минахме през съсдения бар, взехме по едно вино и си чакахме реда за пицата 🙂
Общо взето така приключи и последната ни вечер във Верона. На следващия ден заминавахме за Венеция, където щеше да приключи и обиколката ни на северна Италия.
Повече за Венеция ще научите малко по-късно в следващата ми статия 🙂
А засега, чао и до нови срещи
#баситъпото