Северна Италия: Първа спирка Милано

Северна Италия: Първа спирка Милано

Както ви казах и в предната статия нашата обиколка започва от Милано и приключва във Венеция. Ако не сте прочели статията по приготовленията – сега е моментът.

Проучвайки по-рано Милано бяхме установили, че е напълно възможно да посетим по-голямата част от забележителностите или поне тези, които се считат за „Най-интересни и важни“, затова отделихме 2 дни (и мъничко от третия) в Милано, или по-точно 1 ден изцяло в Милано и 1 ден разходка до езерото Комо. Но за тях малко по-късно.

Нека да започнем от самото начало!

Излетяхме в една хубава дъждовна сутрин в 06:30 от терминал 2 на летище София като по график трябваше да кацнем в 07:40 на летище Милано Бергамо.

Кацнахме по план и почти веднага се отправихме към паспортен контрол. Тъй като България все още не е в Шенген, всички пътници минават през паспортен контрол. През паспотрен контрол може да се мине по 2 начина – единия е стандартния – редите се на опашка, подавате личната си карта на офицера в кабинката и сте готови. Обикновено опашката минава за около 15-20 минути.

Другия по-бърз начин е да минете през електронно сканиране с помощта на задграничния си паспорт. Опашките там винаги са много по-малки, а в повечето случаи дори няма опашки.

Минаването е сравнително доста лесно – сканирате паспорта, поглеждате в камерата пред вас и вратите се отварят (разбира се ако не сте престъпник издирван от интерпол, тогава вече ще е по-сложно).

След като минете през проверката се отправяте към лентите за взимане на чекиран багаж, а ако нямате такъв директно към изхода.

Веднага след изхода в ляво се намират и всички гишета на автобусните фирми пътуващи за Милано- точно над тях има и табло, показващо всички заминаващи автобуси, часа на заминаване и съответната компания. Избирате си съответната компания и се отправяте към нейното гише. Билетите струват 7 или 8 евро (в зависимост от компанията).

Автобусите тръгват точно пред сектор пристигащи. Всеки автобус е брандиран и ясно означен – няма как да се объркате. Пътя от летището до централната гара на Милано е около час (в зависимост от задръстванията).

Стигайки в Милано, трябваше да се отправим към рецепцията на апартамента, който бяхме избрали. Докато апартамента бе на един адрес, рецепцията се намираше в центъра – на 100 метра от метростанция Missori.

Слизайки на централната гара в Милано ни отне известно време докато намерим входа на метрото, тъй като отвън нямаше никакви табели. Оказа се, че трябва да заобиколим сградата от лявата и страна (погледната към нея). Слагам ви и карта за по-добър ориентир.

Влизайки в метрото първата ни задача бе да си купим карти за градския транспорт. Едноктратен билет струва 1,50 евро. Тъй като града е голям и се налага пътуване с градски транспорт, преценихме, че е най-изгодно да си купим 24 часова карта, обхващаща цялата градска мрежа. Тя струва 4,50 евро и е валидна от момента на валидиране (първото ви влизане в метрото).

Важно е да знаете, че билетът винаги се валидира както на влизане в метрото, така и на излизане.

Е след като се чекирахме, взехме ключовете за апартамента и се настанихме. Или по-скоро само оставихме багажите и се отправихме към центъра. Тук е и момента, в който времето стана „страхотно“. Небето потъмня, появиха се големи черни облаци и дъждът започна да ръми. Хубавото бе, че не беше силен дъжд, кофтито бе, че все пак валеше. Но такъв ни бил късмета.

Апартаментът ни бе в близост до Централната им гара, в район Изола и на 5 спирки с метрото до центъра.

Апартаментът на пръв поглед изглеждаше доста приятен – 2 спални с голям хол, 1 баня и 2 тоалетни – Isola Apartments by Twoone – за него платихме общо 267 лв за четиримата за 2 нощувки – 133,5 на нощувка за 4 човека или 33,37 на човек на нощувка – което за Италия е изключително ниска цена. За тези пари апартамента беше приличен. Снимките му в букинг са малко поостарели, като разликата е , че в момента е леко поизносен. За 2 нощувки си заслужава парите.

Независимо от времето, след като оставихме багажа, се отправихме към центъра на града или по скоро към катедралата на Милано – Duomo di Milano.

Ето и карта на всички забележителности, които посетихме в последователност и които съм описала по-долу.

Започна и нашата обиколка – излизайки от метрото катедралата ни омая с поглед. Огромна, красива и величествена – дори и в това дъждовно време.

Не знам защо, по някаква причина, не си бяхме купили билети предварително. Бях решила, че ако опашките са големи, ще вляза и онлайн ще купя веднага билети. Е, опашките бяха убийствено големи – следователно влизам онлайн и какво да видя – билети за същия ден не могат да бъдат закупени… Единствения вариант бе закупуването на билети на място.

Тук е момента да ви предупредя, че около билетните центрове на катедралата има страшно много служители, които ви предлагат посещения с гидове на двойно по-висока цена и всеки турист, който не е проучил нещата се хваща на 100%.

Билетните центрове са 2 – единия, осигуряващ бърз достъп „fast track“ се намира в дясно от катедралата и непосредствено до входа на самата катедрала – билет за бърз достъп в катедралата струва 25 евро, а достъпа хич не е бърз.

Най-бързия начин да се разгледа самата катедрала е да се купи билет за терасите на катедралата и от терасите директно да се слезе в самата катедрала. Билетния център се намира на 200 метра по-надолу по същата улица в дясно от катедралата. Има големи знамена на самата сграда, така че няма как да я сбъркате.

За закупуването на билетите има 2 варианта. Единия е да си вземете номерче и да изчакате реда си за някоя от касите, а втория е да се отправите към автоматичните машини, на които се плаща с карта. Задължителното е картите ви да имат чип (повечето български карти имат).

Точно за 3 минути избрахме вида на билета – DUOMO PASS STAIRS – или казано на кратко комбиниран билет за посещение на катедралата, криптата в катедралата, музеите на дуомото и качване до терасите по стълбите. Онлайн цената на този билет е 13 евро, а на място заплатихме 13,50 – нищожна разлика.

Ето и типовете билети:

Тайната е да си закупите какъвто билет искате включващ терасите и да се отправите натам. Входът през стълбите е от лявата страна на катедралата, а входът с асансьор от дясната (пада се срещу билетния център).

Качването по стълбите изобщо не е трудно и не са толкова много, а след като разгледате Милано от високо се отправяте по стълби, водещи директно към вътрешността на катедралата.

На входа за терасите имаше не повече от 10 човека опашка, която мина за 5 минути, така че не сме чакали много.

И от тук започна нашата обиколка на Дуомото. Дъждът се бе превърнал в леко ръмене и времето бе малко по-благосклонно.

Катедралата на Милано е втората по големина след Свети Петър в Рим, както и третата в света. Строена е близо 6 века, преди да бъде завършена и е започната през 1386 година. Катедралата е изградена от бял мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които е била строена – от готиката през барока и неокласиката до неоготиката.

Именно тези стилове могат да бъдат видяни на терасите на самата катедрала. От там се открива както прекрасна гледка към града, така и може да разгледате от близо красивия мрамор и орнаментика.

В края на обиколката на терасите се отправяте и към стълбите водещи към самата катедрала.

Стълбите, слизайки от терасите към вътрешността на катедралата.

Както отвън, така и отвътре катералата е изключитлено красива. Спокойно може да отделите няколко часа, за да разгледате орнаментите или божествените витражи.

В самата катедрала се намира и криптата на Св. Чарлз. Опашката пред криптата бе доста голяма, но все пак решихме да изчакаме и да я поседим. След 20тина минути влязохме и в криптата. Честно казано, на фона на самата катедрала, криптата не е нищо особено (или поне за мен).

След като приключихме с катедралата, се насочихме към галерия Vittorio Emanuele II – изключително красив търговски център, пълен с много, много скъпи магазини. Галерията се състои от 2 части, свързани във формата на кръст, покрити със стъклен покрив.

Според старо поверие, ако човек застане в центъра на Пасажа и си пожелае нещо, а след това се завърти на 360 градуса, желанието му ще се сбъдне – няма как да пропуснете мястото – почти винаги е пълно с туристи и от многото въртене има издълбана „дупка“.

Е и ние си пожелахме по нещо, пък ще видим дали ще се изпълни.

Тук дойде и момента, в който задружно решихме, че сме изключително гладни. Както сами може да прецените, обяд в центъра на Милано, не е едно от най-евтините неща. Тъй като имахме и само 1 ден за посещението на Милано, решихме да не сядаме на заведения, а по възможност да ядем на крак.

С помощта на гугъл и трип адвайзър открихме малка пицария, от която си взимаш пица и хапваш на крак. Пиците не бяха традиционните с тънко тесто за Италия, а лазанята им бе много вкусна. Заведението се казва Spontini – Duomo Mazzini и се намира тук.

Щом хапнахме и отново добихме сили за вървене се отправихме към следващата дестинация от плана ни.

Малко известна за посещение е църквата San Bernardino alle Ossa. Освен с красивия си интериор, в нея се помещава и костница – голяма и доста страховита.

Църквата е построена през 12 век. По-рано земята под нея била гробище, което чумните епидемии, гладът и войните бързо „населили“ с хора. По-късно, през 17 в, църквата е превърната в костница. От костите и черепите били направени надвиснали над богомолците кръстове, увенчани с буквата М – инициалите на Мария Магдалина и Momento Mori (Помни смъртта).

Заобикаляйки Дуомото (по този маршрут)се насочихме към Ла Скала – сградата на операта в Милано. В началото на 19 век „Ла Скала“ става основна сцена за италианската оперна музика. След 1830 г. „Ла Скала“ става най-популярната оперна сцена в Италия и място за премиери на най-популярните оперни композитори на Италия.

Възможно е да посетите Ла Скала и да видите красотата и отвътре без да се налага да си купувате билети за опера. Билет за музея струва 9 евро и ако имате късмет, може да видите самата зала от ложите (освен в случаите, в които има репетиции). На касата може да попитате в този ден има репетиции и съответно да прецените дали да влезете в операта.

Следващата стъпка в програмата ни бе дворецът Сфорцеско – Castello Sforzesco. Намира се на около 15тина минути пеша от Ла Скала, така че ако имате сили, може да се разходите до там.

Входът в двора на самия дворец е безплатен и е отворен от понеделник до неделя. Музеите са отворени от вторник до неделя, като понеделник е почивен ден. Билетът струва 10 евро, като всяка първа неделя от месеца той е 5 евро.

За съжаление ние бяхме в Милано в понеделник и не успяхме да влезем в музеите, но се разходихме отвън.

Пътят от двореца води директно към парк Семпионе – голям красив парк (освен в случаите когато вали, тогава не е много красив).

В самия парк се намира и Torre Branca – 108 метрова кула, от която се разкрива панорама на града. Работи от вторник до неделя и входа и струва 6 евро. Ние не успяхме да се качим, тъй като бе затворена.

Вървейки из парка и наближавайки изхода се открива гледка към Arco della Pace или порта Семпионе.

След като се разходихме из парка преценихме, че е време да се приберем обратно в апартамента и да починем за час, два. Беше станало 18 часа и преценихме, че Милано ще е също толкова интересен и през нощта.

Минахме през кварталния магазин за да си купим нещо за вечеря и бутилка вино, тъй като се стъмва след 21 часа и преценихме, че ще е най-удобно да хапнем „у дома“.

Към 21:30 бяхме готови отново за разходка. Веднага се отправихме обратно към центъра на града или по-точно Дуомото. През нощта катедралата е точно толкова впечатляваща, колкото и през деня. Осветена е с десетки прожектори и се вижда отвсякъде.

Отново влязохме в галерията, която бе много по-спокойна от колкото през деня. Разходихме се до Ла Скала и из малките улички в центъра. Може сами да прецените кои от забележителностите искате да видите и нощно време. За наш късмет вече не валеше и беше по-приятно за разходка.

Така свърши и нашият първи ден в Милано.

За втория ден бяхме отредили разходка до езерото Комо, за която ще ви разкажа в следващата статия.

На третия и последен ден трябваше да заминем за Верона, като влака ни заминаваше на обяд. Имахме няколко часа сутринта, в които можем да се разходим из Милано.

Избрахме тези няколко часа да отделим на красивите небостъргачи в района на Изола. Bosco Verticale са две жилищни сгради в Милано, които са уникални със своята зеленина. Не може да се влезе в тях, но може спокойно да ги наблюдавате отвън.

Района на Изола е много спокоен и тих и е пълен с кафенета, заведения за бързо хранене, пицарии и ресторантчета.

За финал оставихме за посещение (или по скоро само поглед отвън) стадиона Сан Сиро – до него се стига с метро, като спирката е на 200 метра от самия стадион. За любителите на футбола е възможно да се посети и отвътре. Обиколката на стадиона плюс музея струва 17 евро, а ако искате да посетите само музея е 7 евро. Билети могат да се купят както на място така и онлайн.

След като видяхме и стадиона се върнахме обратно да си вземем багажа и да напуснем апартамента. Отправихме се към централната им ж.п. гара, от която щяхме да си хванем влака към Верона.

Напълно разбирам, че за толкова кратко време, не сме видяли доста от красотата на Милано, но смятам, че успяхме да заложим на основните забележителности.

За тези от вас, които искат и имат възможността да прекарат повече време в Милано предлагам да обърнете внимание и на следните неща:

  1. Ченаколо Винчано (Cenacolo Vinciano) – „Тайната Вечеря” на Леонардо да Винчи
  2. Пинакотека ди Брера (Pinacoteca di Brera)
  3. Музей на науката и технологията „Леонардо да Винчи“ (Museo Nazionale della Scienza e della Tecnologia „Leonardo Da Vinci)
  4. Кварталите Brera и I Navigli – стари квартали на Милано, в които има канали, подобни на Венецианските.
  5. И на последно място да не забравяте, че Милано е столицата на модата и е пълно с магазини и молове, които почти целогодишно имат страхотни намаления.

Толкова за Милано 🙂

Следваща спирка Верона!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

0