Красотата на вечния Рим!

Красотата на вечния Рим!

Лято е! Най-накрая! С тия ниски температури, направо се бях отчаяла! Щом дойде и хубавото време всеки започва да мисли за почивки и екскурзии. Е и с нас се случи същото. Решихме, че следващата ни почивка ще бъде в Рим – град с много история, много камъни и както по-късно установихме много, много стълби. Купихме си билети от Раян Еър – ранните полети – излитане от София в 06:40, а на връщане от Рим Чампино в 08:00, като полетът продължава средно около час и половина. Двупосочния билет на човек струваше 85 лв. с 10 килограма ръчен багаж.

Ще се опитам да ви предам най-ценната информация за една хубава екскурзия в Рим, така че да не се сблъскате с никакви перипетии. Постарала съм се да сложа линкове към всички забележителности – както карта (начин, по който да стигнете до тях), така и сайтовете, от където можете да си закупите билети.

Основни съвети:

  1. Носете и ползвайте слънцезащитен крем през лятото!
  2. Пийте много вода!
  3. Носете удобни обувки!
  4. Винаги имайте лейкопласт в чантата си – с толкова много ходене, винаги е нужен!
  5. Задължително купете билети предварително – както за Ватиканските музеи, така и за Колизеума!

Да започна от там, че изборът на хотел е следващата стъпка след закупуването на билетите. И двете летища в Рим се намират извън града и е много важно предварително на проучите как да стигнете до хотела. Раян еър кацат на Чампино, което е по-малкото от двете и съответно е по-близкото. Два от вариантите за придвижване до Рим – с автобус или с такси. Фиксираната цена на такситата е 30 евро, а средната цена на автобуса е 5 евро на човек, като автобусите се придвижват до Термини– централната им жп гара. Нямахме предварително закупени билети за автобус, като бяхме решили да се предвижим с такси. Е да де, ама на летището ни обявиха една хубава цена от 50 евро, която реших, че определено не си заслужава да дадем, затова се отправихме към първия автобус с табела за Термини. Цената на билета на човек беше 4 евро. Тъй като полета е ранен, попаднахме в час пик – пътуването ни отне 1 час до Термини. Оттам се отправихме към автобусната спирка на градския транспорт и потърсихме автобус, който пътува до Piazza Fiume или Porta Pia – най-близките спирки до хотела. Билетът се купува от автомат на самата спирка и струва 1.60 евро. Валиден за 100 минути за цялата градска мрежа, като само веднъж можете да ползвате метро.

Хотелът ни се намираше на 3 спирки с автобус или на 15 минути пеша (1,1 км.) от гарата – The Guesthouse

За 4 нощувки платихме 302 евро + по 3,50 на човек на нощувка градска такса – общо 330 евро. Стаята ни беше прилична, чистеха я всеки ден, като единствения минус беше, че бе малко по-шумно от колкото би ми се искало. Вратите бяха тънки и при всяко влизане и излизане се чуваха хората отвън. В цената имахме включена закуска, която не беше в самия хотел. На 2 пресечки от хотела имаше кафене- Vagabondi in Motto Caffe, в което си избираш от селекция кроасани, 3 вида кафе и портокалов сок. Бих казала, че закуската беше хубава и прилична.

Както казах вече полетът ни беше доста ранен, следователно към 10 бяхме вече в хотела. Стаите ни не бяха свободни, но си оставихме багажа, дадоха ни ваучери за закуска и ни помолиха да се върнем след 30 минути, за да си вземем ключовете. Щом приключихме и с тази задача беше време да се отправим към опознаването на този чуден град! Първата ни стъпка беше да посетим Колизеума. Отправихме се към метрото – Castro Pretorio – слизаме на спирка Colosseo.

Предварително бях купила билети, които включват Колизеума, Римския форум и хълма на Палатин – билетът е общ за трите забележителности – цена 14 евро с валидност до края на календарната година без фиксирана дата. Могат да се ползват в 2 последователни дни, като във всеки обект се влиза само веднъж. Силно ви съветвам да си купите билети онлайн – опашките за чакащите да се сдобият с билети бяха огромни! Ние влязохме за около 15тина минути, като опашката за хората с билети беше сравнително малка и вървеше доста бързо. Няма нужда да ви казвам, колко величествен изглежда Колизеума – посещението му определено си заслужава. На излизане от него се отправихме към Римския форум и хълма на Палатин, като се оказа, че за тях се влиза през едно и също място. Там обиколката ни отне около час, като се забавихме повече на терасите за снимки, от които се вижда голяма част от Рим.

След като приключихме и с тези красоти, се отправихме към следващата дестинация – Портокаловите градини (Giardino degli Aranci), като преди да стигнем до тях минахме през полето на Циркус Максимус и розовите градини. Поседяхме малко повече в портокаловите градини, главно за да си починем на сянката в хубавата градина и след това се отправихме към Националния паметник на Виктор Емануил II. По пътя спряхме за по едно джелато (сладолед), тъй като беше страшна жега, а и бяхме поогладнели.

Преминахме през  Устата на истината, театъра на Марцел (Teatro Marcello) и с бодра крачка се отправихме към величествения паметник на Виктор Емануил. Тъй като вече бяхме доста огладнели от пътешестването ни, решихме да се насочим към малките улички, за да избегнем трафика от коли и хора и случайно попаднахме на едно много китно и леко екстравагантно ресторантче. Отвън масите бяха на сянка, прохладни и удобни, а отвътре обстановката беше изключително интересна и нестандратна. Заведението се казва Eduardo II и се намира на Vicolo Margana, 14

Хапнахме паста, равиоли и миди в сицилиански сос, като обяда ни струваше около 30 евро. От там се отправихме да разгледаме Basilica di Santa Maria in Ara coeli, която се намира на гърба на паметника на Виктор Емануил. Вървейки от заведението на Едуардо към монумента, се качихме по стръмните стълби, стигащи до входа на базиликата.

След разглеждането на базиликата слязохме отново по същите стълбите надолу и тръгвайки на дясно излязохме пред главния вход на паметника на Виктор Емануил. Поснимахме се на стълбите (отново стълби), разгледахме го отвътре и следвайки табелите за панорамната тераса, се отправихме към асансьора (Ascensori Panoramici). Таксата за асансьора е 7 евро, но гледката определено си заслужава.

Този ден за нас приключи. Бяхме доста уморени както от вървенето, така и от жегата. Хванахме си автобус от паметника на Виктор Емануил до Porta Pia, която е спирка, намираща се на 5 минути пеша от хотела и бавно и славно се отправихме към стаите.

Втори ден

Следващия ни ден беше отреден на Ватиканските музеи, базиликата Св. Петър и замъка Сан Анджело. Предварително бях закупила билети за Ватиканските музеи, за 10:30 часа, като тук особеното е, че входовете са с точно определен час. Можете да закъснеете малко, но не може да подраните. Качихме се на метрото от Castro Pretorio за една спирка до Termini, от там сменихме синята линия с червената и се насочихме към спирка Ottaviano. Излизайки от метрото, веднага ви подхващат различни хора, които ви предлагат да си ъпгрейднете билетите за групови. Любезно можете да ги попитате на къде е входа за музеите, тъй като е различен oт този на площада с базиликата. Наближавайки музеите, ще ви направи впечатление огромната опашка, която се вие отвън. Тъй като вие вече ще сте закупили билети, може спокойно да я подминете и да се насочите към по-малката, за хора с онлайн билети. На нас ни отне не повече от 15 минути да влезем вътре.

Влизайки в музея, се насочете към 2рия етаж (има една вита стълба, за хора с инвалидни колички и един ескалатор). Препоръчвам ви да се качите по вития участък, тъй като по него има изложени картини и скулптури. Качвайки се на 2рия етаж се отправете към някоя каса, която е за онлайн резервации. Предоставяте разпечатания билет и те съответно ви дават точния брой билети. Отправяте се към входа, сканирате билетите и от тук започва приключението.

Веднага след входа има нещо като площадка, на която ви упътват на къде да вървите. Вдясно от вас се намира Пинакотеката с картините. Започнете разглеждането от там, тъй като след като приключите с нея още веднъж ще се върнете на същата площадка, от която ще продължите към другите музеи. С две думи, ако в началото не разгледате тази галерия после ще стане невъзможно връщането до там. След излизане от Пинакотеката се влиза наляво в египетския музей и от там нататък потокът от хора ще ви води от музей в музей като най- накрая са стаите на Рафаело и Сикстинската капела.

Имайте предвид, че на много места има шорткъти за Сикстинската капела. Ако прецените, че не ви се обикаля повече, може спокойно да минете по краткия маршрут. Обиколката на всички музеи трае около 3 часа.

На влизане в Сикстинската капела е много важно да запомните, че има 2 изхода от нея – един в дясно отреден само за групи и един в ляво за хора с единични билети. Изходът в ляво ще ви върне обратно към входа от който влязохте, докато изхода в дясно ще ви отведе пред входа за купола на базиликата Св. Петър. Огледайте се за група и се прикачете към нея – гледайте да не са китайци, тъй като прекалено много се различаваме от тях и определено ще ви върнат към другия изход.

Излизайки от този изход, се насочвате веднага към входа на купола на Св. Петър. Искрено се надявам опашката при вас да не е голяма, но имайте предвид, че гледката от него е зашеметяваща. Тук билетите са за 2 варианта – да се изкачите по всички стълби пеша – 6 евро и да се качите до една част с асансьор и от там по стълби – 8 евро. Важно е да знаете, че стълбите са тесни и няма място за двама човека – щом тръгне потока от хора и вие сте с него. Изключително уморителни са, така че сами преценете дали да ползвате асансьора.

Качвайки се на върха на купола, се открива страхотна гледка, както към сърцето на Рим, така и към целия Ватикан. Отделете си време да се насладите на красотата им и да осъзнаете факта, че всъщност гледате от високо 2 държави 🙂

Слизайки надолу по стълбите ще стигнете до изход, намиращ се в дясно от вас. Той ви отвежда до част от покрива на базиликата. Там можете да отдъхнете, като има както и заведение със студена вода и бира, така и тоалетна за след това :). Поемате по изхода срещу заведението и се озовавате там откъдето влязохте. Отправяте се надясно към входа на самата базилика и отново е време да останем без думи. Огромна, красива, величествена! Отделете време да и се насладите.

Излизаме от пределите на Ватикана и поемаме наляво, за да стигнем улица Borgo Pio – там има много варианти за хапване. Стигайки до Сан’т Анджело имате няколко избора- дали да влезете вътре или да продължите по моста към същността на Рим. Билета за замъка е 10 евро. Ние този път решихме да го пропуснем, тъй като след Ватикана, честно казано мисля, че се пренаситихме на музеи за 1 ден.

Снимахме го отвън и продължихме по моста Sant Angelo. Oт тук завихме на ляво из малките улички и следвахме улица Via dei Banchi Nuovi. Вървейки само направо, стигаме до пиаца Навона. По пътя ще срещнете няколко църкви, които свободно можете да посетите. Поспрете и на някоя джелатерия, за да презаредите с фунийка страхотен италиански сладолед – цените му варират между 2 и 5 евро.

Докато се разхождате из пиаца Навона на ваше ляво ще видите и църквата Sant’ Agnese in Agone. Самата църква също е много красива отвътре, така че може и нея да посетите.

От там се отправяте към Пантеона, който е съвсем близо до Пиаца Навона – поемате по Via del Salvatore.

Тук програмата ни приключи на улица Via del Corso – хванахме си автобус до Porta Pia и се отправихме към хотела за почивка.

Вечерта решихме да похапнем в един ресторантите около хотела, като горещо препоръчвам Osteria dell ‘Arco. Там си поръчахме страхотна пица, с още по-хубава паста, а обслужването беше много добро. Хартиените менюта бяха заменени от таблети (с възможност за различни езици, но нямаше на български), като към всяко ястие имаше и съответната му снимка. Маркираш всичко каквото ти хареса, сервитьора отнася таблета и след това ти носи храната. Определено останахме впечатлени. Програмата ни за деня завърши!

Трети ден

Станахме рано сутрин, закусихме в кварталното кафене и се отправихме към спирката на автобусите на Porta Pia, за да си хванем автобус до гара Термини. Този ден ни беше отреден за Тиволи. Малко градче на 30 километра от Рим, богат с исторически паметници от римско време. Повечето летни резиденции и дворци на римските императори са били построени именно в Тиволи, поради което града е известен с красивите си вили и парковете към тях.

От Термини има влак, който тръгва в 8:57 всяка сутрин. Цената му е 2,60 евро и е фиксирана. Няма нужда от предварително закупуване на билети, тъй като цената е една и съща и места винаги има. Закупуването на билетите става от автомати на Трениталия, които са разположени из цялата гара. Избирате дестинацията, часа и броя на билетите. Плащате и билетите ви ще бъдат принтирани на момента. След това се огледайте на електронните табла и вижте влака, минаващ през Тиволи от кой перон тръгва. На самото табло пише и в колко часа ще бъде в Тиволи и през колко спирки ще мине. Запомнете ги, за да не се оглеждате на всяка спирка. В повечето от влаковете има съобщителна система за предстоящата спирка, но точно в този който бяхме ние, тя не работеше.

Много е важно да знаете, че закупуването на билетите ви не означава, че са валидирани. Самото валидиране става малко преди влизането на пероните на влака и точно преди проверката от полицаите.  Насочете се към съответния перон, показан на екрана и се качете във влака. Билетите нямат определени места, така че си изберете, които ви харесат. Във влака има кондуктор, който след тръгването му минава и проверява билетите. Пътуването отнема около 1 час, но минава през красиви възвишения и гледката е хубава.

Щом стигнете в Тиволи, излизате от гарата и завивате на дясно. От там продължавате само направо, докато не стигнете едно кръгово, а срещу него се намира и Вила Грегориана.

Определено си заслужава посещението и. Входът струва 7 евро.

Паркът е страхотен! Изпълнен с красиви пътеки, водопади и дори има пещера! Единственото, което ще ви посъветвам е да си обуете удобни обувки, тъй като терена е неподходящ за сандали. Имайте предвид, че щом тръгнете по пътеките, няма да се върнете отново по тях. Изходът е от другата страна на парка, така че внимавайте да не пропуснете нещо.

 

Щом излезете от Парка на вила Грегориана в ляво от вас ще видите Храмът на Сибила. Щом приключите със снимането и разглеждането на храма, можете да се отправите към Вила д’Есте. Поемате на ляво по малките и тесни улички и евентуално ще стигнете центъра на града. Имайте предвид, че табели за Вила д’Есте има навсякъде, така че е много трудно да се объркате. Минавайки през градчето, ще срещнете страхотни заведения- пастачерии, джелатерии и пицарии. Тесните улички са изпълнени с ароматни цветя, които нежно напомнят за красотата на Италия.

 

Неусетно ще стигнете и до Вила Д’есте! Билетът струва 8 евро, но определено си заслужава. Различното тук е, че освен красивите градини с великолепните фонтани, ще можете да се насладите и на великолепно изрисуваните стаи в самата сграда.

Оставя те без дъх, само като се замислиш с какво майсторство е изпипан всеки детайл! В средата на някои от стаите има разположена кожена мебел, на която може да полегнете и да се насладите на красотата и изяществото на фреските по таваните.

 

След като разгледахме вилата решихме, че е време да похапнем, тъй като бяхме прегладнели от обикаляне. Избрахме си едно китно ресторантче и се настанихме удобно. Вече бе станало 14:00, така че решихме да хванем влака в 15:33 обратно за Термини. Хапнахме и по един сладолед от джелатерия Марианина и се отправихме към гарата. Поемате надолу по пътя и минавате напряко през парка, който е право срещу вас. За съжаление на картата не ми позволява да отбележа преминаването през парка, но се надявам да се ориентирате.

Купуваме билет по вече познатия ни начин и ги валидираме пред пероните на гарата, до самата сграда. Поемаме по обратния път към Рим и казваме Ciao на Тиволи.

Щом слязохме на Термини, решихме да си купим предварително билети за автобуса към летището и се насочихме към локалната бутка. Билетите са за Ситбус и се купуват от 83 Via Giovanni Giolitti. На място продавачът ще ви даде и карта, упътваща към спирката.

Беше станало 16:30 и решихме, че е най добре да се приберем в хотела и да си починем и да оставим другата разходка за нощен Рим.

Отново си хванахме автобус от Термини до Порта Пиа, прибрахме се и в 9 бяхме готови за още приключения.

От Порта Пиа си хванахме автобус 62, който ходи до Фонтана ди Треви. Слязохме на спирката и тръгнахме на ляво – има ориентировъчни табели, така че няма как да го пропуснете. В 9 и 30 вечерта пред фонтана имаше страшно много хора! Но пък има и защо! Огромен, величествен и страхотно осветен. Много повече от фонтан. Поседяхме малко на него, налюбувахме се на красотата му и решихме, че ще се върнем още веднъж по светло.

От тук леко вече изгладнели си взехме по една фокача от най-близкия магазин и бавно се насочихме към Испанските стълби. По пътя се нагледахме на страхотно скъпи магазини, китни малки ресторантчета и много, много туристи. Вечерта беше приятна и топла, така че съвсем неусетно се озовахме пред Испанските стълби, върху които бяха насядали много хора. Е седнахме и ние. За наша добра изненада на стълбите имаше едно момче с китара, което свиреше за удоволствие. Звучеше страхотно и всички му се наслаждавахме. Послушахме малко и ние и отново тръгнахме по пътя си 🙂

Купихме си по един сладолед и трънахме на дясно от испанските стълби към Пиаца дел Пополо. Поседяхме малко и на самия площад, като се любувахме на нощен Рим. Тъй като беше станало 23:20 часа, решихме, че е добре да се отправим към хотела. Щом излезете от площада може да хванете или автобус или метро. Ние се насочихме към спирката за автобуси в посока към Парка Боргезе. От тук ни устройваха 2 автобуса – 490 и 495. И двата спират на спирката точно срещу хотела (предната преди Порта Пиа). Качихме се на първия, който дойде и след няколко спирки бяхме пред хотела. Прибрахме се в стаята и след един бърз душ блажено се настанихме в леглото.

Четвърти ден

В този ден решихме, че е време да се наспим, тъй като нямаме точен час за гонене. Станахме към 10, закусвахме и се отправихме пеша към Парк Боргезе. В парка се намира и известната галерия Боргезе. При нея влизането става задължително с предварителна резервация и купуване на билети. Ако решите да я посетите, задължително си купете билетите предварително. Ние решихме, че този път ще я пропуснем и се отправихме към дълбините на парка. Oще един вариант за посещение тук е зоопарка – Bioparco. Тъй като времето беше изключително горещо, решихме и него да го пропуснем и да се насочим към малките тесни улички на Рим, с многото джелатерии.

Разходихме се из парка, като целта ни беше да стигнем до Пиаца дел Пополо. Тъй като ни беше изключително горещо решихме да слезем до пиацата с автобус, за 1 спирка. Стигнахме до спирка Del Fiocco и от там се качихме на 490.  Желаната спирка е P.le Flaminio – точно срещу портите на Пиаца дел Пополо. От там първата ни спирка беше музея на Леонардо да Винчи. Намира се в ляво още веднага след портите на пиацата. Входът е 10 евро и си заслужава определено. Пълен е с реплики на изобретенията и картините му, като ако се отдели време да се прочете написаното под всяка, човек разбира какъв гений всъщност е бил той.

Наснимахме се на площада и се отправихме в ляво по стълбите към възвишението Пинчо – от него се открива красива панорамна гледка.

Слязохме отново долу на площада и се отправихме към испанските стълби по Via del Corso – улица пълна с магазини – има както изключително скъпи, така и по-нормални, като за обикновените хора 🙂

По пътя има няколко красиви църкви, които можете да посетите.

Стигнахме до испанските стълби, качихме се по тях за да влезем в църквата Trinità dei Monti. Имайте предвид, че в нея не пускат ако рамената и коленете ви са на показ. Разбира се, в този горещ ден бях с рокля с голи рамена, така че тази църква я пропуснах.

Слязохме обратно на площада и се отправихме към Фонтана ди Треви. Главно се разхождахме из малките улички и влизахме във всяка църква – хем за да се нагледаме на красотите и, хем за да се охладим от жегата. По пътя е пълно с малки китни заведения, джелатерии и много, много красота. Насладете се на вечността на сградите, на красотата на пиаците и най-вече на хубавия сладолед.

Най-накрая стигнахме и до Фонтана ди Треви. Макар, че е красив на нощна светлина – на дневна просто ме остави без дъх. Огромен, величествен и в същото време издава едно спокойствие, което те кара да седнеш за няколко минути и да починеш от забързаното ежедневие. Ако градът ви е харесал, не забравяйте да хвърлите монета във фонтана- по старо поверие, щом хвърлите монета отново ще се върнете в Рим.

Нашата разходка приключи. Върнахме се обратно в хотела, за да си починем и вечерта излязохме за последно да похапнем в една от близките пастачерии. Купихме си и по един сладолед и за съжаление трябваше да си кажем чао с Рим.

На сутринта станахме в 04:30 и се подготвихме за отпътуването ни от Рим. Автобусът тръгваше от Термини за Чампино в 5:30. Решихме, че тъй като хотела е близо до гарата ще тръгнем пеша. Разстоянието е 1,3 км като ние стигнахме до там за 15 минути. Времето беше хубаво, кварталът е спокоен и пълен с жандармерия, тъй като доста от държавните им сгради и част от посолствата се намират в този район.

Качихме се на автобуса и потеглихме в 5:30. Точно в 6:00 бяхме на летището. Спокойно се придвижихме към самолета и за последно погледнахме към красивия Рим. Обещахме си, че отново ще го посетим някой ден.

Надявам се да съм ви помогнала при организирането на екскурзията ви до Рим и ако имате въпроси не се колебайте да ги задавате в секцията с коментарите. Пожелавам ви един страхотен престой във вечния Рим!

2 thoughts on “Красотата на вечния Рим!

  1. Много интересен и полезен пътепис. Запазих го и направо ще го ползвам, надявам се скоро. Пожелавам ти още много такива пътеписи.

    1. Благодаря! А аз ви пожелавам една страхотна екскурзия във вечния Рим!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *