Един ден в Одрин

Един ден в Одрин


По празниците както знаете, всички се прибираме по родните си места. Кой на почивка, кой на гости, само и само да сменим атмосферата и обстановката. Е и ние не бяхме от тези дето останаха в София. За Гергьовден решихме да отскочим до Елхово (или както е популярен -Ел Ей – градът на мечтите). Е времето не беше на наша страна и почти през цялото време валеше. Затова пък решихме да си пробваме късмета в Турция. Пътят до Одрин е 70 км, добре асфалтиран и поддържан. Тъй като е доста близо, родителите ми ходят сравнително често, като главната причина е пазаруването, но малко по-късно по тази тема.

В един мрачен, дъждовен, съботен ден, се натоварихме на колата с паспортите под ръка и към 9 отпрашихме към митницата. Ако късметът беше на наша страна щяхме да минем бързо и безпроблемно през границата. За тези от вас, които се чудят какви документи са нужни за преминаване през границата ни с Турция ето ги и те:

 1)  задграничен паспорт

 2) шофьорска книжка (имайте предвид, че собственика на колата, трябва да я управлява ако е там, а ако го няма трябва пълномощно)

 3) талон на колата (за по-сигурно големия)

 4) винетка и прилежащия и отрязък

 5) ако прекарвате наркотици, оръжия, злато и други контрабандни стоки – документ за произход 😀

За наш късмет нямаше много автомобили, а колоната се движеше сравнително бързо и след около 20 минути преминаване през различните кабинки, напуснахме митницата и се отправихме към Одрин.

map_edirne

Пътя от самата митница до Одрин е 40 км по прав и хубав път. Няма никакви отбивки, а навсякъде има табели насочващи ни към Edirne (Одрин). Един интересен факт е, че табелите за знак стоп са изписани с турското DUR, така че щом ги видите, спирайте 🙂

След около половин час пред нас се показа част от Одрин. Нов квартал, тепърва изпълващ се с живот.

Влязохме в града, времето се беше оправило и изпече едно хубаво слънце, което ни приветстваше за добре дошли. Улиците бяха тесни, а движението страшно! Никой май не спазваше правилата за движение, а щом спирахме на пешеходна пътека хората ни гледаха странно.

map_edirne_road_stgeorgeОще в самото начало на Одрин имаше табела за българската православна църква. Интересен факт е, че там има обхват на българските мобилни оператори и ако мноооого edirne_map_stgeorgeсе нуждаете да проведете някой и друг разговор и да не платите една заплата за роуминг, там е мястото. Църквата е хубава, малка и китна, но тъй като сме ходили доста пъти я пропуснахме.

13211049_10208128057231319_547700064_oОтправихме се към първата ни дестинация- складовете в Одрин! За ориентир ви слагам карта как най-лесно да стигнете до там.

Стигнахме, оставихме колата и се отправихме на лов за перилни препарати и каквото друго ни хареса. В складовете цените са доооста по-ниски от тези в България. Там може да намерите всякакви препарати за домашна употреба (прах, омекотител, шампоани, памперси, пасти за зъби и др.). Хубавото е, че можете да платите както с турски лири, така и в български лева, просто курса, на който ви ги смятат, е леко завишен. Напазарувахме си нужните продукти, запалихме колата и се отправихме към центъра.

Около самия център има доста малки улички, така че място за паркиране винаги се Edirne09намира. Центърът представлява една дълга права улица с доста разклонения. Пълно е с Edirne08кафенета, дюнерджийници, фонтани и златарски магазини. Разходихме се из центъра и неусетно стигнахме неговия край.

От тук продължихме към джамията Селим- веднага след края на центъра, продължавате да вървите все направо и нагоре, а срещу вас се виждат високите минарета. Самата джамияEdirne05 е доста голяма – голям двор, посаден с хубави цветя и много, много хора. Оправихме се Edirne02директно към самия вход, събухме си обувките (носете чорапи без дупки :)), прибрахме ги в торбички (взимат се отвън предEdirne101 джамията) и стъпихме върху мекия килим. На всички жени без забрадки раздаваха такива, а на мен дори ми се наложи да облека и дълга до земята Edirne04пола, тъй като моята беше до коленете. Но няма проблем, дават всякакви одежди и никой няма да ви спре на входа. Разходихме се из джамията, наснимахме се и тъй като бяхме огладняли решихме да се отправим отново към центъра. Една бърза вметка – тъй като бяхме в джамията, реших да ползвам тоалетната. Дамската се намира в дясно, а мъжката в лявата страна на двора им. Не стига, че струваше пари, ами в по-отвратителна тоалетна не бях влизала през живота си. Мръсна, страшно „ароматна“ и меко казано ужасна. Моля ви избягвайте я!

Edirne07

Върнахме се отново на центъра им и се отправихме към първото заведение за дюнери. Поръчахме си по един дюнер с айрян, като самия дюнер представляваше питка хляб с месо, зеленчуци и сосове – интересното беше, че дори имаше и цвекло из зеленчуците! Бяха вкусни и евтини – единия струваше 3 лири, като на мен ми стигна идеално.

Вече хапнали и доволни решихме да се отправим към следващата дестинация – както по-рано ви казах нашата цел беше пазаруването, а не толкова разглеждането наmargi_outlet забележителности, така че се отправихме към Марги аутлет – нищо аутлет няма в него – пълно е с магазини, които ще срещнете във всеки мол в България. Имаше 2 или 3, които не бях срещала преди, но като цяло цените са доста прилични в повечето. Аутлета е открит, а не като традиционните една голяма сграда с много магазини. Всъщност представлява една да я наречем пешеходна улица с магазини от двете и страни.

Edirne104След дъъълго пазаруване, решихме че е време да седнем на едно кафене и да изпием по нещо, за отмора. Поръчахме си и чай и турско кафе и кока кола. Турското кафе е изключително горчиво, точно както и чаят им. Е колата за сметка на това беше сладка, макар и леко по-различна от тази в България. Много красиво ни бяха поднесени кафето и чаят.

Интересното беше, че на всички клиенти в Edirne103заведението слагаха вода в бутилка, независимо дали си я поръчал, и ако я отвориш, ти я надписваха в сметката, ако пък не, си я прибираха. Водата струваше 2 лири, чаят 3, кафето 7 (да….и на Витошка е по евтино), а колата 3,50 в кенче.

Edirne11От тук като за финал, решихме да отскочим до най-близкия пазар. Намира се точно на гърба на Марги аутлет и на него има всичко! Сергии пълни с плодове и зеленчуци, дрехи, посуда и всякакщи щуротии (продаваха дори малки пиленца). Ние главно отидохме за да купя турски лакомства за колегите вEdirne102 офиса. Намерихме от турското Pishmanye – което всъщност много наподобява захарен памук, но с леко опушен вкус и лично аз страшно много го харесвам. ПEdirne13азарът е типичен в стил „женския пазар в София“. Всеки ти подвиква, подканва те – хайде комшо, купи това вземи онова. Английски език, ама изобщо не ви трябва – всеки 3ти говори български, а дори и да не говори се разбирате с жестове и тук таме някоя дума на турски.

krepost_odrin

Е приключихме с пазаруването и решихме, че е време да отпътуваме към Елхово. Пропуснахме да разгледаме крепостта, тъй като отново сме ходили и там. Но ако имате желание и време е хубаво да се посети. Интересното при тази крепост е, че турците са направили музей, в който показват как крепостта е превзета от българските войски. Има си музейна част и хубави зелени градини.

Е ами това бе от нас. Денят беше към своя край и решихме,че е време да отпътуваме към Елхово. По пътя на обратно спряхме до една хлебарница и си купихме 3 прясно изпечени хляба. Натоварихме се към колата и към митницата. За наш огромен късмет на турския митничар му се видяхме криминални и реши да ни прекара през рентген. Е повисяхме си 30 минути, докато колата мине през рентгена и след като не успяха да намерят наркотиците и златото (:D), се отправихме към Елхово.

Прибрахме се приятно изморени и леко огладнели и веднага се запътихме към масата. Е наздраве от нас и до нови срещи 🙂

Edirne12

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *