Октомврийска почивка в Дубай! – Част първа!
Част първа!
От тук се заех с резервацията на различните атракциони:
След като ваучерите бяха закупени реших да се поровя из дубайските сайтове за намаления (още 3 работни дни J) (dubaideals.ae). Оказа се, че за времето, в което ние ще бъдем в Дубай има ваучер за Бурж Калифа – Вход с Fast track (без да чакате по опашки) + кафе и мъфин = 125 дирхама (демек в лева…на половина). Стойността на ваучера е 325 дирхама. Тъй като се оказа, че не мога да платя с карта от България помолих същия господин от ибей да ни закупи и тези срещу такса – Така ваучерите ни излязоха по 140 дирхама всеки.
ще бъдат огромни! И така за сафари общо около 150 лв (за 4 човекa платихме такса от 70 лева по превода)(смърт за банковото дело). Може би по-логично би било ако парите се пращат с paypal, но за съжаление се досетих доста по-късно (български реотан). Но както и да е – дори и с таксата сафарито ни пак излезе доста евтино. На имейл получих информация, кога и откъде ще ни вземат и нужната информация за шофьора.
и по-скъпа в съoтветните заведения. Удобните обувки са задължителни, разстоянията изглеждат малки, но в същото време се върви доста. Почти навсякъде има климатици – дори и в спирките на автобусите и в тунелите им над булевардите. Всички говорят английски (навсякъде табелите им са написани на английски) и щом ги попитате са много отзивчиви.
И ето, че самолетът ни потегли (ураааа Бианка я няма Yes!Yes!Yes)– излетяхме в 13:05 на 5ти октомври от София. Полетът ни като цяло беше спокоен. За гледката какво да ви кажа, през повечето време летяхме над пустинни планини, беше нещо различно като гледка и тъй като времето беше хубаво се виждаше добре. Ето, че дойде моментът да наближим Дубай. Гледката беше поразяваща – огромните сгради от едната страна и малките западнали пустинни постройки от другата. Е кацнахме – доста по-рано от обявеното от Wizz Air време. По разписание трябваше да кацнем в 19:00, но в 18 и 30 вече бяхме там. Дойде моментът да напуснем самолета и да се прехвърлим в автобусите за трансфер до летището. С първата крачка от самолета не успях да си поема дъх. Въздухът беше тежък, влажен и сякаш залепваше по всяка една клетка от тялото ми. Ако в 6 и половина, октомври месец беше така, не ми се мислеше как ли е по обед юли месец…Качихме се в автобусите, леко стреснати от рязката промяна на времето и се отправихме към сърцевината на летището.
Летището не е голямо, няма начин да се загубите в него, просто следвайте потока от хора. Това, което ми направи впечатление е, че освен паспортен контрол има и скенери на влизане в летището. Та пак се наложи да сваляме колани, очила, телефони и всякакви други техники. Предварително си бяхме взели една бутилка уиски от free shop-a в София и не ни направиха никакъв проблем за нея. Разбира се, като по план решиха да спрат да проверят един от мъжете ни JРазровиха му раницата и беше доста интересна гледка като започнаха да вадят гримове и други дамски принадлежности от вътре (излишно е да казвам, че приятелката му не беше съобразила, че не е хубаво да се носят гримове в ръчния багаж, при наличие, че имаме куфари). Е и това мина, не се наложи да го хвърлят в затвор, за това че обича да се гримира 😀 и се отправихме към лентата с багажите. Изчакахме си куфарите, а през това време аз махнах излишните дрехи и се почувствах като нов човек. Багажите ни дойдоха сравнително бързо, около 7 вече бяхме готови.
От тук тръгнахме да търсим бюрото за картите за транспорта. Предварително бях намерила информация за техните така наречени Nol Card – Nol Card е смарт карта, която дава възможност за по-лесно плащане при пътуване в метрото на Дубай, автобуси, водни aвтобуси и трамваи. Има различни видове карти, но най-често използваната е NOL SILVER CARD. Струва 25 дирхама, от които 6 са за пластиката, а 19 остават за пътувания. Именно тази си закупихме и ние.Бюрото за издаване на карти се намира точно преди изхода от летището в ляво, като преди него има доста компании за коли под наем. Човекът на гишето беше много любезен, даде ни няколко книжки за забележителностите в Дубай и ни опъти как да стигнем до автобуса, който пътува към метрото.
Оказа се, че автобусът спира точно отпред пред терминала за заминаващи и по разписание трябва да пътува на всеки кръгъл час, но ние се качихме в 19:30. Номерът му е F55. Имайте предвид, че при пътуване на какъвто и да е транспорт в Дубай задължително трябва да се чекирате на влизане, а след това и на слизане. Ако пропуснете да се чекирате на автомата при слизане, на следващия транспорт няма да ви допусне да се качите. Пътят беше около 35 минути, като спирката за метрото, на която трябва да се слезе е IBN Battuta. Веднъж щом слезете на спирката, продължавате да вървите в дясно, заедно с потока от хора. Влезете ли в мола, ще видите табели за входа на метрото. Няма как да го изпуснете. Направи ми впечатление, че пари от картата се теглят само на слизане от съответния транспорт. Но ако в рамките на 1 час се прехвърлите от един транспорт на друг, не ви взима пари от втория транспорт. Така ние платихме само пари в автобуса, а при слизане от метрото не ни дръпна никакви от картите.
Качихме се ние в метрото и се запътихме към спирката на Mall of the Emirates, тъй като тя е най близка до хотела ни. Слизайки от метрото също има доста табели накъде да вървите.
Имайте предвид, че молът е огромен! На нас ни отне известно време да уцелим правилната посока така, че да излезем от правилната страна на мола за да се запътим към хотела. Казано най-просто, трябва да вървите по диагонал на ляво.
В крайна сметка трябва да излезетe в надземния паркинг на мола, който трябва да пресечете по дължина за да стигнете до пешеходна пътека (на снимката в дясно), която ще ви отведе до хотела. Не се притеснявайте, служители има нaвсякъде и ако му кажете името на хотела, ще ви упътят на къде да вървите, а щом излезете от мола, хотелът се вижда, тъй като е доста голям и няма как да го пропуснете. Полутахме се ние малко, но в крайна сметка намерихме пътя и стигнахме до хотела. Най накрая!
Регистрирането в хотела стана изключително бързо, като помолих изрично момчето на рецепцията да ни даде стаи на по-висок етаж (тъй като на 1вия има нощен клуб и ме бяха предупредили, че на по-ниските етажи е шумно). Дадоха ни стаи на 10тия етаж от 13 общо. Дадоха ни указания за работното време на басейна, който се намира на покрива на хотела, казаха ни какво е забранено и какво е позволено, дадоха ни парола за интернета и се отправихме към стаите си да разтоварим багажите.
Зарадваха ни с комплиментни вода, чай и кафе, които се оказа, че всеки ден се подменят и допълват (и бяха включени в цената). Около 9 вече се бяхме настанили по стаите, разопаковахме багажите, пихме по едно уиски за добре дошли, сложихме летните дрехи и решихме да се разходим в мола и да хапнем. Магазините и заведенията работят до 11 през седмицата, а петък и събота до 12, така че имахме време.Излязохме от хотела и отново усетихме онзи тежък въздух, който те кара набързо да влезеш в първото климатизирано място, само и само да си поемеш дъх. На отиваме към мола открихме правилния път и за близо 5 минути вече бяхме в огромната сграда. Оправихме се директно към част от заведенията, тъй като бяхме прегладнели от дългия полет. Хапнахме и вече доволни и сити, започнахме да осъзнаваме, че всъщност най-накрая сме в Дубай!
Напазарихме си ние по една голяма чанта с покупки (най-вече безалкохолно, вода и мезе за уискито, което ни чакаше в стаите) и решихме да се оттеглим в покоите си! Прибрахме се по стаите, отворихме уискито, което предвидливо бяхме сложили в хладилника, наляхме си по едно и блажено започнахме да говорим за предстоящите ни срещи с богатствата на емирството.
До тук с първата част от разказа! Сега започва и същинското приключение!
Част втора от октомврийското ни приключение!
I have been browsing online more than three
hours today, yet I never found any interesting article like yours.
It’s pretty worth enough for me. In my opinion, if all web owners and bloggers made good content as
you did, the net will be much more useful than ever before.